Main menu
  • belegnik3-sm.jpg

patuvashti-knigiОт началото на септември „Пътуващите книги на "Какво четеш" са вече и в нашия голям малък град Стара Загора.

Тъкмо заради това метафорично определение се почувствах горда и пълна с надежди от създаването на една малка общност (вярвам, че ще стане много по-голяма) около една малка координатна точка на картата на града ни (ул. Св. Княз Борис 98А) върху една скромна дървена етажерка с дузина книги (знам, че ще се умножат многократно). Благодаря на Олга Клисурова за реализацията на тази прекрасна идея, на Борислав Атанасов за подслона и етажерката, предоставени за идеята в светилището на единствената Антикварна книжарница в Стара Загора, и на всички останали, които по какъвто и да е начин са съдействали всичко това да се случи. Слава богу, понякога за големите идеи не са нужни големи решения. 

Полезното в това дело е, че повече хора ще могат да се докоснат до повече книги, включая и много съвременни, чиято цена не е по джоба на много читатели и повечето библиотеки. А хубавото е, че дава възможност на четящите хора да се обединят и общуват повече помежду си, да разменят книги и споделят мнения около прочетеното, да престанат да бъдат вълци – единаци, които тикат книги (понякога с риска да се почувстват досадни) в ръцете на свои колеги или други обкръжаващи ги люде без да намират нужното съчитателско удоволетворение в съпреживяването на отсрещната страна. Та има ли по-голямо щастие за четящия човек от това да види в светещите очи на събеседника си вълнение подобно на своето, да прочете няколко вълнуващи реда за харесвана книга, да сподели емоция чрез словото, на което толкова години мълчаливо се е наслаждавал... Колко му трябва на един читател?

Хубави книги и усамотение, за да чете на воля, кръг от съмишленици, за да споделя и пак хубави книги, в чиито безкрайни светове да избяга от реалността. Съгласна съм, Олга Клисурова, че книгите са добър начин да избягаш, да съпреживяваш и така да трупаш някакъв житейски опит, да се научиш да бъдеш човек с човеците. И може би затова хората започнаха да четат повече напоследък. Защото твърде много ги заболя от реалността.

Любимият ни Стендал го е казал добре: „Бих носил маска с удоволствие, бих сменил името си с радост.

Надявам се, че нещата ще се случат истински и това няма да бъде поредната модерна и бързо превърнала се в отживелица инициатива на социалните мрежи. Защото знаете ли колко много хора четат тихо усамотени по домовете си? Не ги разсейвайте с излишен шум, не ги разочаровайте. А знаете ли колко лесно се общува с четящия човек? Интуитивно просто е, ако не ви достигат думи.

Четящи хора на Стара Загора, вярвам на „Пътуващите книги“ из нашия град! Вярвам и в четящия човек. Повярвайте в себе си. Хубаво е.


Visitors 272350