Main menu
  • belegnik3-sm.jpg

duhat-na-poeta"Духът на поета" 
Автор: Стефан Цанев
Участват: Валентин Танев, Христо Мутафчиев, Павлин Петрунов

С нетърпение очаквах представлението. Със същата смесица от чувства, с която изчетох "Българските хроники" на Стефан Цанев.

Сливането на сън и реалност е сполучливо средство за пресъздаване абсурда на исторически действителности.

16 години мълчанието, което легитимира прехода от едно робство към друго, заменянето на революционните идеали с безчестието и безскрупулността на социалната борба за власт е върнало историята назад. В изходна позиция. Султанът е сменен от деспота Стамболов - безцеремонен, самоуверен, властен. Овчарят Джендо - от председателя на Народното събрание Захарий Стоянов. За мен този образ е най-сполучливият - прекрасен в своето колебание, искреност, простоватост и критичност, в това число и към самия себе си. 

Най-силната му реплика в този контекст: "А мене кой ще ме убие? Заради това, че мълчах"

Силни монолози, пълни с история и интерпретация, и с патриотизма на Стефан Цанев. Смешната трагедия е интересен жанр. Трагедия, която се повтаря толкова пъти в нашата история, навярно ще бъде погледната от поколенията с ирония. Трагична комедия - възможен синоним.

Докато трае монологът на Стамболов, не може да не се възхитиш от актьора Мутафчиев, наизустил подобно статистическо доказателство за Стамболовото величие. Както и от силата и професионализма му да застане на сцената с бастун в ръка. И да посреща на своя трон зрителите 15 минути преди началото на представлението. Този път настаняването в залата беше по-притихнало.

"Да живее България!" - така Христо Мутафчиев се раздели с публиката. Залата беше на крака, зрителите си тръгнаха със сълзи в очите. Мълчаливо.

Дано България не свърши някой ден заради нашето мълчание. 

 

Visitors 286313