Main menu
  • belegnik3-sm.jpg

"Кой е предателят ми - това не е важно вече. Страшното е, че този народ продължава да ражда предатели. 

Народе мой, ти ме изостави в тежкия ми час - такава е била волята ти, не съм ти трябвал вече жив. Защото, ако доживеех свободата - щях ли да бъда пак твоят Дякон Левски? Българският народ има горчива памет: свинарят Ивайло стана цар и забрави народа си, който го качи на трона.

Какъв щях да стана аз, ако доживеех свободата? Левски - градоначалник? Генерал Левски? Или пък Левски - министър? - седнал в лъскав файтон, надянал фрак и цилиндър, затлъстял и оглупял; Левски - треперещ от страх за живота си, обкръжен от полиция, която го пази от народа, за чиято свобода се е борил? Че има ли по-страшно от такава смърт?..."

Накрая Дякона ме попита: "Има ли още робски души в свободното ми отечество?"
- Ами... не мож ги преброи, му рекох. И се засмях. А той заплака... Боже!

Из "Български хроники" Стефан Цанев

Visitors 272517