Main menu
  • belegnik3-sm.jpg

На театър „Възвишение”

„Възвишение” vozvishenie
Автор Милен Русков

Драматизация: Иван Добчев, Александър Секулов
Участват: прекрасни актьори, сред които Бойко Кръстанов, Красимир Василев, Асен Блатечки...


Возвисихме ся! Воистина! 
Очакването бе дълго и си заслужаваше. Най-сетне „Възвишение” и у наше село. Това са редки и ценни мигове в живота ни, които грижливо кътаме в ковчежето на душите си.

След това представление не можеш да останеш хладнокръвен. Умишлено преспах с мислите си преди да напиша впечатления. И въпреки всичко мога единствено да стана на крака и да сведа очи пред таланта на всички актьори, на режисьора Иван Добчев, на писателя Милен Русков, на театър Пловдив за смелостта да се захванат с това дело. Благодаря ви за вълнението, болката и удоволствието, което ми доставихте! За живването на всичките ми сетива.

Прочети още: На театър „Възвишение”

Стефан Цанев 'Сълзите на Левски'

"Кой е предателят ми - това не е важно вече. Страшното е, че този народ продължава да ражда предатели. 

Народе мой, ти ме изостави в тежкия ми час - такава е била волята ти, не съм ти трябвал вече жив. Защото, ако доживеех свободата - щях ли да бъда пак твоят Дякон Левски? Българският народ има горчива памет: свинарят Ивайло стана цар и забрави народа си, който го качи на трона.

Какъв щях да стана аз, ако доживеех свободата? Левски - градоначалник? Генерал Левски? Или пък Левски - министър? - седнал в лъскав файтон, надянал фрак и цилиндър, затлъстял и оглупял; Левски - треперещ от страх за живота си, обкръжен от полиция, която го пази от народа, за чиято свобода се е борил? Че има ли по-страшно от такава смърт?..."

Накрая Дякона ме попита: "Има ли още робски души в свободното ми отечество?"
- Ами... не мож ги преброи, му рекох. И се засмях. А той заплака... Боже!

Из "Български хроники" Стефан Цанев

На театър 'Духът на поета"

duhat-na-poeta"Духът на поета" 
Автор: Стефан Цанев
Участват: Валентин Танев, Христо Мутафчиев, Павлин Петрунов

С нетърпение очаквах представлението. Със същата смесица от чувства, с която изчетох "Българските хроники" на Стефан Цанев.

Сливането на сън и реалност е сполучливо средство за пресъздаване абсурда на исторически действителности.

16 години мълчанието, което легитимира прехода от едно робство към друго, заменянето на революционните идеали с безчестието и безскрупулността на социалната борба за власт е върнало историята назад. В изходна позиция. Султанът е сменен от деспота Стамболов - безцеремонен, самоуверен, властен. Овчарят Джендо - от председателя на Народното събрание Захарий Стоянов. За мен този образ е най-сполучливият - прекрасен в своето колебание, искреност, простоватост и критичност, в това число и към самия себе си. 

Най-силната му реплика в този контекст: "А мене кой ще ме убие? Заради това, че мълчах"

Силни монолози, пълни с история и интерпретация, и с патриотизма на Стефан Цанев. Смешната трагедия е интересен жанр. Трагедия, която се повтаря толкова пъти в нашата история, навярно ще бъде погледната от поколенията с ирония. Трагична комедия - възможен синоним.

Прочети още: На театър 'Духът на поета"

Записки по пътя

Лява река край Пчелиново - място за правене на компоти в началото на 21 век

***

Посещение в старопрестолната ни столица в януарски слънчев неделен ден на 2014. Крепостта Трапезица, църквите "Св. Четиридесет мъченици" и "Св. Димитър" са затворени. Други не посмяхме да посетим...
История, култура, туризъм ... Апропо, за какво си говорим? 

Visitors 272350