Main menu
  • kniga.png

Гайто Газданов „Вечер при Клер“

vecher pri klerЕдна вечер при Клер измества финала на романа в началото и се превръща в отправна точка на ретроспекция към юношеството на автобиографичния разказвач. И в този роман на Газданов откриваме характерната безсюжетност, заради която критиците го сравняват с Марсел Пруст, и познатата красива мелодика на фразата, която ту ни полюшва с кораб към непознат остров, ту ни унася с ритмичното потракване на влака из степта в едно пътуване от детството към зрелостта. Това е първият роман на Газданов (1929), с най-светлия му лирически герой, все още ненатежал от жизнен опит, описан в текста като запас от разбирания и зрителни или вкусови усещания; с онази пленителна неспособност за незабавен душевен отклик към случващото се около него, назована като състояние на най-дълбок душевен припадък.

често се губех, не бях нещо веднъж завинаги определено, променях се, ставах ту по-голям, ту по-малък, и може би тази неопределеност на собствения призрак, която не ми позволяваше да се разделя веднъж завинаги и да се превърна в две различни същества, бе причината в реалния си живот да бъда много по-различен, отколкото изглеждаше възможно. (....) В мен оставаше само едно чувство, което тогава узря окончателно и повече не ме напусна – чувството на прозрачна и далечна печал, съвсем безпричинна и чиста.“

Прочети още: Гайто Газданов „Вечер при Клер“

Роберто Артл „Лудата седморка“ и „Огнехвъркачките“ или накратко за „Чудовищата“ на Арлт

ludata sedmorkaРоберто Арлт е основоположникът на романа на абсурда в аржентинската литература. Творил през първата половина на 20 век, Арлт получава признание едва след смъртта си през 60-те години на миналия век, когато е определен като един от най-значимите аржентински писатели, а романите му са филмирани и получават престижни награди.

Съчетанието от диалекти, уличен жаргон, научна терминология и романтичен език, прави стила на Арлт разпознаваем, често сравняван от критиците с този на Достоевски. Същите твърдят, че романите му са оказали огромно влияние върху творчеството на Маркес и Борхес, макар и последният да се определя като негов опонент в аржентинската литература.

В тези два романа от трилогията (третата част „Омагьосваща любов“ е издадена година след втората през 1932г.) Арлт описва животът в Буенос Айрес в края на 20-те и началото на 30-те, предизвестявайки с антиутопията си драматичните събития от ерата на Хуан Перон и наследилата го (негова втора съпруга) Мария Перон.

Прочети още: Роберто Артл „Лудата седморка“ и „Огнехвъркачките“ или накратко за „Чудовищата“ на Арлт

Петър Тушков, Отдел“И“

petar tushkov otdel iНе съм чела подобна книга в най-новата българска проза. Приятно и внимателно писана с познатия небрежно-разсеян маниер на разказване от шпионските романи на Богомил Райнов, допълнен с есеистичното, дръзко писане на Георги Марков. С тази книга Петър Тушков отправя предизвикателство към жанровете, създавайки алтернативна история с елементи на соц криминален роман и научна фантастика от времената на Студената война. Смяната на разказващия, редуването на лаконични, но ключови диалози и на неми сцени, изиграни с езика на тялото, както и множеството кинематографски заснети епизоди превръщат романа в любопитно четиво за всякакъв тип читатели. Авторът играе с историческите факти, базирайки се на реални събития и действителности, които доразвива в сферата на фантастичното. Разбърква ги, оставя липсващи части в пъзела, в които читателят да впрегне въображението си.

Прочети още: Петър Тушков, Отдел“И“

Живка Иванова ‘Плетачката‘

pletachkataДраги Monsieur Houellebecq,
(...) Да заплетеш по някакъв начин човешките взаимоотношения и да наблюдаваш как или се разплитат, или се накъсват на неизползваеми конци, се оказва изключително стимулиращо упражнение за позастарели тела с действащи мозъци и аз възнамерявам да се възползвам от това неземно удоволствие, както между впрочем го правите и вие.“ („Плетачката“)

Тази алюзия към „Възможност за остров“ описва добре работата на писателя в настоящата книга. На пръв поглед откривам една съществена разлика с писането на мосю Уелбек: в нея неоценимата доза негативизъм е заменена от оценима доза позитивизъм. Разказите на Живка Иванова са топли и ароматни, приготвени от женски ръце. Те събират живота в цветен, дъхав букет и го поднасят на читателя. Селски идилии и градски реализъм, мистичност и романтика се вплитат в истории, в които женските образи са излети в художествената плът с внимание и дълбочина на детайла, с точните пропорции модерност, загадъчност, еротика и драматизъм за всеки от тях.

Прочети още: Живка Иванова ‘Плетачката‘

Йорданка Белева ‘Ключове‘ и други истории

nadmorska visochina na lyubovta„Продължавам историите им както ми се харесва. Повече обичам да си ги намирам, да са захвърлени, безнадеждни, повредени и само аз да мога да ги поправям, да смажа механизмите им, да ги тласна, да ги разкажа. Историите се нуждаят повече от разказвачи, отколкото от участници и повече от ремонт, отколкото от окончателност. Няма готови истории, готови хора, готови са само думите, отдавна.“ (За отчуждените истории, “Надморската височина на любовта“, 2011)

Готови са думите, трябва само да ги сплетеш с особено внимание към звука. Плетение словес. Ще се получи с бабиния „Наръчник на плетивото“, ако използваш добре полирани игли, не много остри – да не разцепват преждата, да не надърпват конеца... Ако не делиш буквите и думите на удобни и неудобни, на правилни и неправилни. Ако събереш точните фонеми в морфеми, морфемите в думи, тях пък в изречения по правилата на граматиката на тъгата. Тогава непременно ще ти се получи.

„тя е новата шехерезада
с хиляда и една тишини“ („Й“ стихотворения, 2012)

Прочети още: Йорданка Белева ‘Ключове‘ и други истории

Кейт Аткинсън 'Живот след живот'

zhivotsledzhivotХронологията на романа е затворена между две дати - 11 февруари 1910 и юни 1967, но в действителност трудно бихме могли да говорим за такава. Книгата съдържа глави с циклично повтарящи се заглавия и дати. Примерно има 11 глави със заглавие „Сняг“, случващи се на датата 11 февруари 1910. Аткинсън прави интересен експеримент с фабулата, демонстрира ни нагледно как "ако напишем това, може да се случи така" и ни оставя озадаченo да разсъждаваме кое има решаваща роля в живота ни - случайността или предопределеното.

Романът разказва за живота на английско семейство, раждането на петте им деца, третото от които – Урсула, е главната героиня. Разказът маркира Първата световна война, концентрира се по-детайлно върху Втората, пресъздавайки изключително ярки и запечатващи се картини на бомбандировките. Жестокостта на войната е представена както в хуманен аспект като абсурдна смърт на човешки същества и близки хора, така и под формата на сурова статистика на жертвите, отразена във военните документи. Контрастът между двата подхода шокира читателя.

Прочети още: Кейт Аткинсън 'Живот след живот'

Александър Секулов “Скитникът и синовете“

skitnik sinoveНачалото е малко трудно докато се нагласиш към ритъма на фразата. Стегнати, твърди и кратки изречения, които отмерват стъпките по пътя на разказа. Няколко въвеждащи глави, в които да погледнеш думите решително в очите. После историята те поглъща и изхвърля на борда на яхта с две мачти под гръцкото слънце в Йонийско море, в света на бащи и синове, в стария театър на светлина сред оскъдна мъжка словесност.

„Никакви думи няма да помогнат, както и никога не са помагали.“

Светлината струи отвсякъде. Залива ни с образите на деца герои, изоставили зад гърба си сянката на юношеството. Заслепява ни със силуети на жени, от които светът рухва като Вавилонска кула в безмълвие, с неотразими зеленооки мъже с ведра душа и уморена усмивка, които нито времето, ни корабокрушение са в състояние да закотвят за сушата. Но тя ги тегли с носталгията за миг заземяване, в който да положат стъпала върху неподвижни херкулесови стълбове.

Прочети още: Александър Секулов “Скитникът и синовете“

Джеръми Пейдж ‘Колекционерът на изгубени неща‘

kolekcioneratЧудесно написан роман, който ни връща в духа на морските пътешествия от средата на 19-ти век, насищайки с мистерия, романтика и приключения увлекателния си сюжет. Романът описва пътуването на млад изследовател на борда на риболовен кораб през Северния Атлантически океан към труднодостъпната Арктика в търсене на изгубен вид птици. Истински готически сблъсък между надеждата да откриеш оазис на изгубения свят и абсурда на човешката жестокост, с която сме готови да го оскверним.

„Бог е създал специално място отвъд пределите на света, където могат да отидат всички изгубени души, за да живеят в мир. (...) хрумнало му в последния момент да го направи, защото си дал сметка, човекът ще е жесток и ще прогони всичко ценно.“

Колекция от добри образи ни предлага романът. Сред тях се нареждат не само главните персонажи - изследователят Елиът Саксби, тайнствената Клара и налудничавия Блечли, но и твърде интересните Куинлан Френч, капитан Сайкс и екзотичните лица на моряци ирландци и на местни обитатели. Задължително е да споменем образите на природата и животинския свят, изваяни с познание и прецизност, така че да останат до края важен акцент в сюжета и посланието на романа.

Прочети още: Джеръми Пейдж ‘Колекционерът на изгубени неща‘

Сигизмунд Кржижановски ‘Итанесиес‘

itanesies krgiganovski„Аз живея в толкова далечно бъдеще, че моето бъдеще ми изглежда минало, остаряло и изтляло.“
С.Кржижановски ‘Работни бележници‘

Подобно на Лесков, Кржижановски е „незабелязаният гений“, когото сравняват с Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Става видим едва 40 години след смъртта си, но винаги е знаел, че ще бъде писател. В неговата философия на условността се открояват две неща: вариативността на историята и осезаемото присъствие на човека в нея. Едно леко кривване от обичайния му маршрут би могло да го срещне с компанията на значими личности в европейската култура на 20 век, подвизаващи се по това време в Париж – Модилиани, Пикасо, Аполинер, Бретон. Неговата неизвестност тогава може би го спасява от вечно забвение подобно на толкова творци, изпреварили времето си и останали в сянката на популярните имена на епохата.

Прочети още: Сигизмунд Кржижановски ‘Итанесиес‘

Искра Ценкова ‘Спомени зад оградата‘

spomeni zad ogradataТова са двадесет и девет от десетките непознатите софийски истории, събрани от журналистката Искра Ценкова за рубриката „Градът“ на списание „Тема“ след 2004 година. Спомени за къщи и хора, защото „къщите са като хората – имат душа и физическо тяло, измито лице за пред другите и често неглижиран гръб, скрит от очите на минувачите.“ Историите на известни с архитектурата си и на незабележими в обикновеността си софийски сгради, зад чиято ограда остават несподелени спомените за бележити личности от културната история на България след Освобождението до 1944г. Неслучайно те спират там - до оградата на тази знакова за историята ни година, след която времето бавно умъртвява красотата на старата архитектура, а идеологията отмъстително препъва следвъзрожденския устрем на българската култура.

Прочети още: Искра Ценкова ‘Спомени зад оградата‘

Педру Шагаш Фрейташ ‘Обещавам ти провал‘

obeshtay mi provalТази книга е антология на любовни истории или дневник с любовните писма на един закостенял светоман, неспособен да живее, без да копнее, в който се смесват гласовете на много хора с различни пол и възраст, струпват се мисли, настроения, страсти, натрапчиво се повтарят думи и изрази, вмъкват се размисли около понятия като мечти, свобода, политика, семейство, щастие, удоволствие, болка. В нея женският глас е изненадващо по-стаен, по-аналитичен и заземен в емоциите си. Приплъзва се ту в образа на страстната любовница, ту в този на добрата съпруга, с присъхваща съблазън. Понякога двата се сливат, за да слепят здраво първата и последната история в книгата, да не допуснат да се разпилеят на вятъра 30-те хиляди дни, в които се отучих от толкова много неща освен да те обичам. Този глас от време на време зазвучава с тембъра на неутрален свидетел на любовта, който възпитано приглушава стоновете на страстта.

Прочети още: Педру Шагаш Фрейташ ‘Обещавам ти провал‘

Крис Клийв 'Другата ръка'

drugata raka“През повечето време ми се ще да бях британска монета от една лира, а не момиче от Африка – всеки би се радвал да ме види.”

Така започва историята на африканското момиче, което държаха под ключ в Център за имигранти на шейсет километра източно от Лондон. Това е историята на много африкански момичета, която винаги започва с: „мъжете дойдоха и...“ и обикновено завършва с: „А после ме затвориха тук.“ Жестока като белезите от насилие, скрити под дрехите им, и тъжна заради спомените за ярките африканските багри на детството, заровени на сигурно място в сърцата им. Тук белегът означава едно: оцелях преродена в плен, а думата бежанка е код за регистрация, който постоянно ти напомня, че бягството е невъзможно. Мястото й никога не е тук и ужасът е винаги един и същ. Където и да отиде, най-напред се подсигурява с едно - не с убежище, храна или дрехи - с възможност за самоубийство в случай, че мъжете дойдат.

Но има нещо в тази история, което я прави различна и много лична. Това е историята на Пчеличка (през 2009 книгата е издадена в САЩ и Канада под заглавието 'The Little Bee'), чийто ужас умее да говори на кралски английски. Опознала дотолкова добре чуждия свят, тя се превръща в посланик на два свята и два континента.

Прочети още: Крис Клийв 'Другата ръка'

Милан Кундера ‘Валс на раздяла‘

vals razdyala kunderaВалс на раздяла“(1971) ме върна към познати теми и образи на Кундера от разказите „Смешни любови" (1969). Жанрът на романа позволява да бъдат по-широко разгърнати, в целия си диапазон от комичност до абсурдност, около една тривиална сюжетна нишка, която отвежда читателя до вечните екзистенциални теми, припомняйки му познатото раздвоение между смеха и горчивината.

Това са пет дни от живота на героя Клима, пет дни на комични терзания, драматични криволици и сблъсък на житейски философии, кръстосващи съдбите на няколко персонажа, толкова различни един от друг. Леко проследима е основната сюжетна линия за изневярата на тромпетиста Клима, в която се оформя класическата любовна тройка между него, бременната Ружина и съпругата Камила.

С интродукцията и завръзката на първи и втори ден авторът ни оставя да се насладим на познатите щекотливи и често безцеремонни размишления на мъжете за женския пол.

Прочети още: Милан Кундера ‘Валс на раздяла‘

Ангел Игов ‘Кротките‘

Angel Igov KrotkiteНародът взе властта, а ти спиш.“

Кротките‘ е роман за паметта – човешката и общностната, и за някои нейни малформации (злопаметност и късопаметност), които имат способността да увреждат тежко историческата ни памет. Оскъдността на историческите източници за този период от българската история го доказва красноречиво.

Още в първите страници романът впечатлява с две неща: с убедителното пресъздаване на атмосферата и с оригиналното въвеждане на ние-разказвача - един от главните образи в романа, който пише историята на героите в него. Обединявайки множествеността на гледните точки в един субект, неговият разказ придобива значението на общностна памет и придава на книгата интересна художествено-историческа стойност.

„И за да запази честността си, този разказ ще трябва да се увива и извърта, да подтичва по прашните улици и да скача по покривите, както правехме ние, та дори понякога да се обръща срещу нас. (...) Някои неща видяхме с очите си, други научихме, шушукайки по кюшетата, а трети отгатнахме, предположихме, измислихме – както щеш го наречи. “

Прочети още: Ангел Игов ‘Кротките‘

Филип Рот ’Писателят призрак’

pisatel prizrak rotПризраците на много писатели бродят из тази книга. Ако позволиш на въображението си да ги следва, ще припознае ту един, ту друг, лутайки се между фикцията и достоверността. Романът се чете с удоволствие заради увлекателността на сюжета, дълбочината на образите и тайните вратички в лабиринта на разказа, през които опитният читател може да стигне до по-високо ниво на интерпретация.

Четирите глави на книгата са като огледални зали, в които преминаващият разказвач се оглежда в други образи, сменя гледната точка. В първата от тях ни очаква Маестрото И. А. Лоноф – литературен аскет, образец на търпението и самоотрицанието, изолиран от света в дома си, чужд на всякаква суета, отказал национална литературна награда.

„Човек, съдба и творчество ведно. Какъв жесток триумф!“

Прочети още: Филип Рот ’Писателят призрак’

Eмануил А. Видински „Егон и тишината‘

egon i tishinataДесет години делят двете части в сборника с разкази на Емануил A. Видински. През тези години образите му търсят свои места за дишане, научават се да вдишват и издишват, да изплуват от дълбините на разказа, да оживяват отново, спасени от емпатията на разказвача си. Книгата е многоизмерно изображение на бавното отваряне на аз-а към света, преминал през трудна интерпретация в „Места за дишане“, лекувал рани в полети по въздуха, освободен в лирическата форма на „Par avion“, и леко приземен с желаната ритмичност на дишане в „Егон и тишината“.

В звуково измерение това се усеща като метаморфоза на тишината в музика. Музиката също може да бъде тишина, но не онази стерилната от „Картографии на бягствата“, която Моасир си представя „как идва и удавя звука в мъртвото си вълнение“. ('Моасир и тишината')

Това е друга тишина, казва Егон и отпива от лимонадата. Тишина, която не дебне. Не ме е страх от нея. Тя се движи и не мълчи." Съдържа музиката в себе си. Това е тишината в литературата, потапянето в нея е също свещенодействие.

Прочети още: Eмануил А. Видински „Егон и тишината‘

Давид Фоенкинос ‘Шарлот‘

sharlotФоенкинос ме спечели като читател с романа си ‘Деликатност‘ (издателство Колибри, 2014, преводач Георги Ангелов). Очарователното преливане между слово, музика, изящност и живопис, характерно за стила му, трудно се забравя. "Спомените“ (издателство Колибри, 2015, преводач Галина Меламед) ми доказаха, че е способен да пише за всичко с усмивка, като играещо дете, да изсветли с красотата на словото тъмните нюанси, да ухажва деликатно всяка дума, докато му се отдаде с любов.

Последният му роман ‘Шарлот‘ е естествено продължение на ‘Спомените‘. С темите и настроенията си той затвърждава един лайтмотив в романите на Фоенкинос, изразен много точно с думите на Валтер Бенямин: „Истинското мерило на живота е споменът“.

Формално романът е различен. Всяко изречение е изписано на нов ред, с което прозата наподобява свободен стих. Познатите ни кратки, поетични изречения на Фоенкинос, красиви и въздействащи като картина, в които излива дълбоката си лична емоция, придава й завършеност чрез формата и тълкувание с интимното заглавие на романа.

Прочети още: Давид Фоенкинос ‘Шарлот‘

Деница Прошкова ‘Къде растат парите’

Първо четиво за финанси

cover kade rastat pariteПреди няколко седмици в една книжарница синът ми озадачено възкликна: „Виж това! Вече са написали и книга за парите.“ (Става въпрос за илюстрованата енциклопедия „Моите пари“ на Джери Бейли и Фелиция Лоу). Само след дни в ръцете ни попадна още едно подобно четиво, което се оказа доста по-различно от онази (про)странна финансова енциклопедия. Първата очевидна разлика е във форма̀та – книжката на Деница Прошкова е с размерите на тетрадка, с приятни илюстрации (особено на животните), нарисувани от самата авторка, които малчуганите може да оцветяват и които напомнят на старите книжки с горски приказки. Деница Прошкова е чешки журналист, писател и илюстратор на детски книжки. Естествено, книгата е насочена не само към детската аудитория, а и към тази на родителите. Все пак, нали всички заедно разпределят „купчинките“. Веднага си помислих, че книгите за деца с такава тематика сигурно са абсолютен антипод на Приключенията на малкото таласъмче от Никола Райчев. Винаги съм вярвала, че детските книги трябва да развиват преди всичко въображението на малките читатели. Колкото повече време оставим на децата за това, толкова по-добре. А след това да се надяваме, че ще се справят лесно и с прагматични въпроси на битието. Тази книжка обаче е доказателство, че всяка тема може да бъде представена с въображение. Изданието е пилотен проект на NN България, посветен на финансовата грамотност на децата в предучилищна възраст и в началните класове, и се разпространява безплатно.

Прочети още: Деница Прошкова ‘Къде растат парите’

Давид Фоенкинос ‘Спомените‘

spomenite„Помня деня, когато нещо в мен се освободи. Сякаш бях насъбрал необходимата за писане тъга. (...) Всичко се подреди в главата ми и си спомням, че си помислих: „Сега е моментът.“ “
(Един мой спомен)

Тъгата е винаги по-голямо вдъхновение от щастието. Щастието се крие в изживяването на мига, тъгата в преживяването на спомена за щастие, в ровенето из безценното ковчеже със скъпоценни мигове на човешкия живот. А старостта е времето, когато нямаш друго важно за правене освен да разглеждаш "пълните стаи на емоционалната си памет“.

В този роман Фоенкинос е отворил семейната съкровищница от спомени - лични и родови, принадлежащи на известни и неизвестни личности, пресекли случайно или не житейския път на героя му. Оригинално и приятно е тяхното вмъкване в разказа. С тях Фоенкинос скицира бързо и наситено всяка личност и я запечатва в спомен за читателя.

Прочети още: Давид Фоенкинос ‘Спомените‘

Дафни дю Морие ‘Ребека‘

rebeccaРодена в семейство на писатели, художници и актьори, удостоена през 1969 г. с благородническа титла, Лейди Дафни дю Морие е втората от трите дъщери на актьора Джералд Дю Морие и актрисата Мюриел Бомон. Автор е на романите Птиците, Ямайка, Братовчедката Рейчъл, Заливът на французина, Тъй завърши нашата нощ, Изкупителна жертва, Куклата, издавани и у нас. Романите на Дю Морие са вдъхновени от любовта й към Корнуел, където живее и пише след 20-годишната си възраст. Често я определят като дамска писателка, но стилът й е оригинална комбинация от мелодрама, реализъм, семейни тайни, мистерия, Newgate роман (криминален с биографични препратки към действителни лица) и готически роман с характерните за него фантастични елементи и съновидения. В действителност романите й най-силно се доближават до жанра на т. нар. sensation novel. Тя е изключителен майстор на съспенса.

Прочети още: Дафни дю Морие ‘Ребека‘

Ерик-Еманюел Шмит ‘Папагалите от площад Арецо‘

papagaliteВ брака няма нищо романтично, бедни мой! Романтично е увлечението, бълнуването, патосът, саможертвата, мъченичеството, убийството, самоубийството. А да градиш живота си върху тези неща, е все едно да градиш къща върху плаващи пясъци.“

Всъщност писането много добре се връзва с брака. И ето ти в резултат субективната, лична енциклопедия на Шмит, посветена на любовта. Един социален, респективно читателски, експеримент.
„С тази бележка само ти обръщам внимание, че те обичам. Подпис: знаеш кой.“

С това анонимно писмо-признание писателят въвлича в книгата безкрайна върволица от герои и човешки съдби, сред които, разбира се, и Негово Величество Читателя (Зрителя). Защото това не е само текст, това е пъстроперо, полифонично, полисексуално представление с изкусно гримирани и костюмирани актьори, написано с любов за почитателите на Шмит. В него гласовете на актьорите са равнопоставени на гласа на разкавача. Няма хладина, няма дистанция, няма присъди. Шмит просто им дава думата, приема различността им и за пореден път демонстрира невероятното си умение да се радва на живота като французин.

Прочети още: Ерик-Еманюел Шмит ‘Папагалите от площад Арецо‘

Петра Хартлиб ‘Моята прекрасна книжарничка‘

moyata prekrasna knigarnicaПреди време започнах да чета „Книжарничката на острова“ на Габриел Зевин, но не можах да я довърша. Твърде сантиментална, клиширана и по детски наивистична. И все още не съм чела „Парижката книжарница“, която получих за рождения си ден.

Но тази книга няма нищо общо с излишно приповдигнатия тон на онова ах, аз толкова обичам да чета и винаги съм искала да стана книжарка. Тя разказва през обективния поглед на преживяното за живота на едно семейство, взело смелото и неочаквано решение да си купи книжарница. И двамата работят в книжния свят, имат добре уреден и спокоен живот, две деца, но внезапно избират да се включат в играта на предизвикателства. Купуват малка книжарница в Австрия, местят се от Хамбург във Виена и животът им се променя напълно. Книгата описва без сантименталности ежедневието на книжаря, трудностите, които трябва първоначално и всекидневно да преодолява, за да обгрижва своя дом на книгите.

Прочети още: Петра Хартлиб ‘Моята прекрасна книжарничка‘

Куфарът на брат ми

kufarat na brat miИстории за пътя

съставител Невена Дишлиева – Кръстева
художник Люба Халева

Oригинална идея, претворена в прекрасна книга в любимия ми умален формат. Започва силно, завладяващо с предговора на Невена Дишлиева - Кръстева, с декларативната изповед на Катерина Стойкова - Клемър и историите на Иво Иванов, Нева Мичева и Капка Касабова – твърде лични, припознати и преживени в някакви частици от време като дежа вю. С тях отпътувах по големия свят, слушах и съпреживявах чужди пътувания, а после се завърнах отново у дома, развълнувана след споделеното накрая от Милена Варзоновцева и Герасим Дишлиев. И това бе едно различно пътуване, кратко като пътешествие до жадувана дестинация и безкрайно като емпатията. В него човекът бе гражданин на света, емигрант и имигрант едновременно, с една или няколко родини – майки и мащехи, намерил споделеност, но не и гостоприемство в чуждия език. За него най-важни бяха две понятия: МЯСТОТО и ОБЩНОСТТА.

„Емигрантите са белязани от загубата. Имигрантите – от изпитанията по вписването.“

Прочети още: Куфарът на брат ми

Велибор Чолич ‘Омнибус Сараево‘

omnibus saraevo„Това е измислица. Исках да я наложа като истинска история, защото по природата си всеки роман е истински. „Романистът – казва Милан Кундера – не дължи отчет никому, освен на Сервантес.“

Сто и една години след атентата в Сараево срещу Франц Фердинанд, да се срещнеш с онези лица и събития през погледа на Велибор Чолич е огромно удоволствие. Писател и журналист на свободна практика, Чолич живее във Франция и пише за няколко испански и френски списания.

Омнибус Сараево или пет глави от историята на Сараево. Балканска атмосфера и елегантна историческа мистификация, вплетени в оригинално художествено поветствование, с великолепни герои с реални исторически прототипи. С нея си припомних сладкодумието на разказвача на балкански легенди Костас Монтис в ‘Господарят Батистас и останалото‘, незабравимия мирис и вкус на балканската атмосфера от ‘Мостът на Дрина‘ на Иво Андрич, и всичко това примесено с отличителното чувство за хумор на Чолич в пресъздаването на герои и събития около атентата и последвалите две световни войни. Самият Андрич е един от героите в книгата. Авторът се концентрира изключително в изграждането на образите, кара ни да четем по израженията на лицата, с езика на тялото, приписва им чужди сентенции, донатъкмява оригинално историческия им образ.

Прочети още: Велибор Чолич ‘Омнибус Сараево‘

Силест Инг ‘Всичко, което не ви казах‘

vsichko koeto ne vi kazahДебютната книга на Силест Инг ще изненада читателя с изключително приятния си стил, който по човешки докосва твърде лични струни в душата му. Със забележителна проницателност младата писателка ни въвежда в тихите семейни драми и в сложните отношения между родители и деца. Това обяснява за мен неочаквано големия успех на книгата. Силест Инг изгражда героите си с деликатност и топлота, не ги разделя на добри и лоши, не обвинява, не осъжда, оставя ги да се обрисуват сами с мълчанието си.

Действието в романа се развива през 70-те в Охайо в семейство с три деца, родени от смесения брак между американка и натурализиран китаец. В основата на семейната драма се крие различността. Не само расовата отличителност, която импулсивно създава дистанция, но и различността като личен избор да не си като останалите, да не желаеш да се впишеш в средата си, да прескачаш граници и и да надрастваш предразсъдъци.

Прочети още: Силест Инг ‘Всичко, което не ви казах‘

Кони Палмен ’И. М.’

im bg(In Margine) (In Memoriam)

“... с Исха Майер някой ден ще се срещнем и между нас ще се случи нещо, просто нещо, нямам представа какво...“

Заради le sérieux d’émotion (важността на емоциите) често го наричаме с претенциозните думи голяма или истинска любов.

„Човекът, когото обичам така плашещо много и когото неизменно свързвам с разпознаването, с виждането, срещането и осъществяването на нещо, което е било налице през целия ми живот.“

Щастливо състояние на духа и тялото, в което усещаш другия с всички сетива, вдишваш го с аромата на приготвената от него храна, възприемаш го по-добре с красотата на пейзажа. Заедно се учите да разговаряте, да си оставяте нужната свобода, да се познавате по поглед, жест, изречена или премълчана дума, след която обичайно идва смехът или ревността. Безграничното щастие да сте заедно причинява болка, а жестокостта й при раздялата те кара да спреш да живееш съзнателно. Пристрастяване, самоунищожаване, самозабрава е тази любов.

Да познаваш значи да обичаш.

Прочети още: Кони Палмен ’И. М.’

Алексис Стаматис ‘Бар Флобер‘

На попрището жизнено в средата bar flober stamatis
сред мрачни дебри сам се озовах,
че пътя прав изгубих в тъмнината.
Данте ‘Божествена комедия‘


„Мотото на една книга е игра, мотото на един живот е нещо невъобразимо по-сложно.“

Книга за пътуването навътре в себе си, оригинална в опита си да редактира хаоса на човешкото битие чрез себепознанието, да навлезе в дебрите на европейската антропогеография, кодирайки пътя си с анаграми. Пътуването по следите на един ръкопис лесно отвежда читателя до асоциация с „Името на розата“, но крие многопластовост и дълбочина на внушенията като успява да събере в един хармоничен текст поетичната меланхолия на гръцката литература, естетиката на елинизма и култа му към индивидуалността и да ги допълни с универсалността на латинската литература, с цялата й жанрова многоликост и отдаденост на философията и религиозността. Интересен роман на Алексис Стаматис, в чиито страници рискуваш да намериш или да изгубиш себе си. Мисля, че послесловът в книгата помага да направиш по-скоро първото.

Прочети още: Алексис Стаматис ‘Бар Флобер‘

Крейг Джонсън ‘Студено ястие‘

studeno yastieПризнавам, че криминалните романи не са ми слабост. В този ме привлече контраста между заглавието и жанра и фактът, че е дебютна книга на ново издателство. Анотацията на гърба ме разколеба с израза „първият роман от поредицата“, но после любопитството ми се върна заради наградата Le Prix du Polar Nouvel Observateur/BibliObs, присъдена на френското му издание, първото чуждоезично на книгата.

Заглавието е свързано с френска поговорка, родена около скандалния епистоларен роман на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“ (1782): „Отмъщението е ястие, което трябва да се сервира студено.“

Самият Крейг Джонсън признава, че е особено повлиян от френската литература, а за прототипи на главния си герой шериф Лонгмайър посочва Атос от ‘Тримата мускетари‘ и Жан Валжан от ‘Клетниците‘.

Прочети още: Крейг Джонсън ‘Студено ястие‘

Линда Ле ‘Мъртво вълнение‘

martvo valnenieЛинда Ле е натурализирана французойка, избягала от кошмара на Виетнамската война през 1977. Изучава френски език още от детството си в Сайгон и открива уютно езиково убежище в Париж, в света на литературата, превръщайки го в оригинално средство за създаване на човешка идентичност във времена на дефицит. Вгражда в книгите си много автобиографични моменти, предава на героите житейския си опит и усещането за изгнаничество, така присъщо за литературата на 20 век.

В този роман Линда Ле дава думата на мъртвия, провокира го да говори, да отмени мълчанието си приживе, правейки равносметка на живота си, да се защити като в съдилище, изправен пред любовта на три жени – съпругата, дъщерята и полусестрата. Осезаемо присъства и темата за смъртта на близките хора и болката от раздялата, изразени чрез неизмеримостта на понятията трагедия, вина и разкаяние.

Прочети още: Линда Ле ‘Мъртво вълнение‘

Игор Щикс ‘Елияховият стол‘

elijah chairСъдбата или случайността направляват човешкия живот?

Пътуването на Рихард Рихтер по следите на миналото, от Париж през Виена до Сараево, безспорно наподобява търсенето на отговор. Миналото е капан, в който често попадат настоящето и бъдещето. Но от самото начало на книгата авторът оставя знаци, че този отговор му е известен, че пътят Виена - Сараево - Виена е траектория, затворила един житейски цикъл, едно завъртане на пясъчния часовник и тихото, неумолимо плъзгане на песъчинките в тесния улей.

Прелюдията на романа с отпътуването на героя от Париж за Виена ме върна към романите на Модиано и характерното описание на онази безтегловност на времето, наречена градска привечер.

„Толкова жадуван миг от деня, когато само за няколко минути преди безвъзвратно да започне още една нощ, се появява чувството за приятна безтегловност и лека омая, когато всички очарования и тривиалности на внезапно нахлулите емоции достигат кулминацията си, за да изчезне накрая всичко с грубото включване на светлините на града.“

Прочети още: Игор Щикс ‘Елияховият стол‘

Казуо Ишигуро ‘Погребаният великан‘

pogrebaniat velikan ishiguroТекстът в този роман се стели като мъгла, наслагва у читателя необичайно спокойствие, което дори напрегнатите епизоди не успяват да нарушат и бавно, магически унася. Често ти се случва да изпуснеш някоя подробност, към която се връщаш с усилие, за да си я припомниш. Романът е наситен с мистиката около личността на Артур, усеща се въздействието на рицарските романи и духа на келтската фантастика с нейната романтична и тайнствена атмосфера.

При такава интерпретация на книгата поемането на път по следите на спомените може да се тълкува като търсене на историческия образ на Артур, което крие риск от нарушаване на митологичния му образ и от края на една легенда, подхранвала векове наред съзнанието на бритонците.

Извън тази интерпретация лесно ще разпознаем философското пътуване на различни типажи герои в търсене на истината.

„На селяните просто не им идвало на ума да се замислят за миналото, дори и за това, което се било случило съвсем скоро.“

Прочети още: Казуо Ишигуро ‘Погребаният великан‘

Гайто Газданов ‘Пътища в нощта‘

gayto gazdanov patishta v noshtaУдивляващ с необикновената проницателност, сетивност и експресивност на Гайто Газданов, този роман се оказа съвършената книга, която внесе благозвучие в противоречивите ми впечатления след завръщането от Париж. Книгата ни връща в началото на миналото столетие, в което историята тече бавно и изпълва страниците така, както едно незначително чувство може да запълни цял човешки живот. Но всъщност в нея са заключени хиляди човешки съдби.

Героят в този роман е емигрант, шофьор на такси, попаднал в чужд за него свят, в който животът му по необичаен начин се преплита с този на напълно непознати хора. В този тъмен, среднощен Париж го спасяват няколко осветени оазиса – кафенето до гарата, където обичайно пие чаша с мляко, и домът му под наем, в който се прибира за няколко часа сън. И всяка сутрин бърза да се събуди от страх да не изпадне в онова полунесвястно състояние, в което реално съществуващи места, заобиколени от мъртва архитектура, заглъхваща музика и безброй човешки маски се струпват в един илюзорен и непознат свят – плод на добре тренираното му въображение, и се опитват да го сломят.

Прочети още: Гайто Газданов ‘Пътища в нощта‘

Людмил Тодоров ‘Разглобено лято‘

Ljudmil Todorov SummerБързо и жадно прочетох този роман на Людмил Тодоров заради сюжета, изпъстрен с много и различни герои, в които исках да разпозная поколението на моите родители. След сборника на Алис Мънро изборът й се оказа подходящ, защото разказва живота от 60-те до 90-те на миналия век у нас. В нея не търсех истината – кому е нужна тя? Още по-малко историческата.

„Истината разглобява романтичните сюжети, без които човешкият живот трудно може да бъде събран.“

Исках да обхвана с поглед разглобените парчета и да създам моя истина. Упорито бягах от сенките на действителни лица. Страхувах се да не увредят човешкото в художествените образи. Въпреки това при някои се случи. Това ли е търсил писателят?

„Отчуждението между бащи и синове започва с ей такива дребни неща“.

Отчуждението от образите започва с ей такива малки страхове. Приличат на епизоди от детската градина, но понеже не са, придобиват идиотски измерения.

Прочети още: Людмил Тодоров ‘Разглобено лято‘

Алис Мънро ‘Само живот‘

samo givot alice manroРазказите на Алис Мънро създават усещането за особено отстояние от времето, героите и събитията в книгата. Едновременно с това носят рядкото удоволствие да останеш наблюдател на случващото се без да изпитваш желание да го промениш, нито нетърпение то да се случи. Дали заради спецификата на времето - 50-те, 60-те и 70-те следвоенни години на миналия век, или заради опитността на разказвача да наблюдава живота от дистанцията на годините. Да се радва с една и съща усмивка на напъпилите цветове и на оголените есенни клони, поклащащи се леко от вятъра на забравата.

Независимо дали са деца, възрастни или старци, героите на Мънро преживяват живота, носейки в себе си тази специфична уморена емоция. Те често се усмихват вместо да се засмеят, остават безмълвни вместо да крещят, ще напуснат къщата, града, ще слязат от влака - просто ще продължат да живеят без излишния шум на суетата. Но ако се вгледаш по-добре в тях, ще видиш стаени емоциите на един изживян живот, в който можеш да потърсиш убежище. И да не допуснеш твоят да премине в сянката на разочарованието, изписано върху нечие чуждо лице. Защото не само твоето, всяко лице вече е поразено от времето.

Прочети още: Алис Мънро ‘Само живот‘

Иво Андрич 'Мостът на Дрина'

mostat na drinaКнигата на Иво Андрич е поетичен балкански летопис на четири столетия (1516-1914), пречупен през дълбините на човешката душа, на живата и неживата природа. Тук има един главен герой нечовек – мостът на Дрина, и множество запомнящи се човешки образи, които преминават по него, поспират за малко на капията, заприказват се, вглеждат се в звездите над Дрина и отминават по пътя си нататък...
А ние като Стикович и Гласинчанин седим в тъмното, слушаме техните разговори и мълчания и ги пречупваме по своему през себе си...
Свидетели сме на епическа балканска среща на изтока и запада, одухотворена чрез символиката на една вековна конструкция.

„Във всеки случай едно се знае – между живота на хората в града и тоя мост съществува тясна, вековна връзка. Техните съдби са така преплетени, че не може да се помислят и разказват поотделно. Затова разказът за създаването и съдбата на моста е същевременно и разказ за живота на градчето и неговите жители от поколение на поколение....“

Прочети още: Иво Андрич 'Мостът на Дрина'

Рут Озеки ‘Създания от време‘

ozeki sazdania ot vreme„За създанието от време
думите се разпиляват...
Окапали листа ли са?“

Месеци наред я отварях и прелиствах, разглеждах чудните знаци и бележките под линия на преводача. Подозирах, че в нея е скрита палитра от теми и частица от една древна култура, която не е по силите на всеки читател. Книгата на Кадзуо Ишигуро ми даде кураж да пристъпя и към тази.

По следите на изгубеното време в търсене на неговите създания поема 16-годишно японско момиче, чийто дневник дава поредното доказателство за твърдението „Не съди за книгата по корицата!“. Антиблог, написан от ръката на момиче до един специален читател, какъвто може да бъде всеки от нас, ако отдели време, внимание и емпатия да прочете написаното.

„Протягам се през времето, за да те докосна... и ти се протягаш да докоснеш мен.“

Прочети още: Рут Озеки ‘Създания от време‘

Велина Минкова ‘Доклад на зелената амеба за химическия молив‘

doklad amebaНамерих книгата в отдела за тийн литература в една добра книжарница. Оригинален дебют на млад писател, който поглежда към историята с очите на юноша от поколението на прехода. Неразбирането, оттам и липсата на интерес към онова време у днешните млади хора, се дължи до голяма степен на празнотата на специфична ниша в тийн прозата, която импровизирано опитваме да запълним с покъртителни или носталгични разкази на родители, баби и дядовци. 

Със сигурност книгата би била интересно и забавно четиво за всички от поколението на 80-те, отдавна надхвърлили възрастта на юношеството. Надявам се да се окаже и полезно за любопитни към темата 'тийнейджъри'. Тя дава свеж и оригинален поглед в стил личен дневник с вкуса на пътепис и аромата на ученически преразказ с елементи на разсъждение. Лично на мен ми напомни стила на книгите за „Малкият Никола“, с известна корекция в таргета на читателите

Прочети още: Велина Минкова ‘Доклад на зелената амеба за химическия молив‘

Казуо Ишигуро ‘Остатъкът от деня‘

ostatakat ot denyaСтилът на тази книга е очаквана от читателя среща на безусловната японска преданост с прословутата английска резервираност – педантично детайлен, неутрално описателен, емоционално сдържан, наподобяващ мемоарния. В действителност в нея са описани исторически лица и събития, примесени с лични спомени, художествено интерпретирани в жанра на романа. Авторът показва удивителното умение да служи всеотдайно на езика без да се поддава на емоциите.

Това е съвършеният език за героя Стивънс, предприел необичайно пътуване до Западния бряг като заслужен отпуск за добра служба. Петдневното пътешествие сред прелестите на Девън и Корнуол е подходящ момент да се обърне назад и да направи равносметка на живота си за годините на вярна служба като иконом в имението Дарлингтън Хол. Тази книга представлява интересен опит за формулиране на понятията „достойнство“, „професионализъм“ и „лоялност“ въз основа на натрупания житейски опит на обикновения герой, попаднал в необичайна среда. Понятия, в които се срещат и поздравяват учтиво две твърде специфични сами по себе си култури.

Прочети още: Казуо Ишигуро ‘Остатъкът от деня‘

Георги Божинов ‘Калуня-каля‘

kalunya kalyaБългарски е този роман. За нас e писан - да го четем и да се познаем. Няма я в него приповдигнатата героичност на епоса, ни "възвишèнската" самоирония. Друг е погледът – пак извътре, но не през очите на ‘каурина‘, нито на мохамеданина, а през тези на помака. Интересен поглед си е избрал разказвачът.

Бе вие там, помаците, все сте си малко така... по-башка малко.... по светии от Мохамед се изкарвате, за да приличате повече на мюсюлмани; каури не сте, но и съвсем мюсюлмани не сте. Вас никой не може да ви разбере и никой не ви бакари, и никой не може да ви оправи“ – казва на Калуньо каймакаминът.

И друго казва журналистът Джеймс Баучер за тях: „Родопските помаци или по-точно — българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията... са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи.“

В своя пътепис „В недрата на Родопите“ Вазов споменава за участието на въоръжените групи помаци в потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в Батак и Брацигово. Ако прочетете тази глава от пътеписа, ще откриете сходни моменти в сюжета на книгата, а няколко по-напред - и в описанието на пейзажа.

Прочети още: Георги Божинов ‘Калуня-каля‘

Маркус Вернер ‘На склона‘

na sklona markus verner„На склона“ (2004) излиза точно 20 години след първия роман на Маркус Вернер „Цюндел си отива“. Романите на Вернер са препоръчителни за читатели, чиито слух и зрение отдавна са отвикнали да приемат само мимолетното и винаги търсят дълбочините. Дълбочина на образите, лекота на изразяване на философски идеи, интересна фабула, липса на комерсиално писане. Маркус Вернер пише просто за живота и с едно единствено изречение, без усилие, извежда мислите на героя си в убедителна житейска философия.

Образите му са психологически сложни, ерудирани, мислещи, колебаещи се. Срещата с тях е изключително приятна. Истинско удоволствие бе да присъствам мълчаливо на дългия разговор между героите в този роман.

Двама мъже на различна възраст и с различна житейска философия. Кларин - малко над трийсетте, адвокат по бракоразводни дела, не обича да се обвързва, консумира свободно удоволствията, които животът му предлага. Лооз - малко над петдесетте, преподавател, склонен да обожава една единствена жена, ако е способна да му даде всичко. Особняк, черногледец и мърморко според своя опонент.

Прочети още: Маркус Вернер ‘На склона‘
Visitors 245546