Main menu
  • zzkniga-s-mishka-slider4.jpg

Поканих в „Книжка с мишка“ стар приятел, който се вълнува от книгите като мен. С тази разлика, че има смелостта не само да ги чете, а и да пише. Автор е на две, към които предстои да се нареди и един ‘Речник на бътовския диалект‘. Преди да се захване с това със сигурност е чел много книжки, макар самият той да казва, че е прочел първата си на 45 и оттогава е прочел още две. Димитър Пенчев пише хубаво, с чуство за хумор и винаги е приятно и полезно да обсъждиш с него някоя книга. Покрай подобно обсъждане в мейли се роди и идеята да го поканя. И книгата не беше случайна – „Калуня-каля“ на Георги Божинов. Димитър живее на кръстопътя между няколко планини и обича да черпи вдъхновение от тяхното величествено, мълчаливо общуване. Той чете повече екзистенциално-философски книги и вярвам, че ще обогати тематично и жанрово заглавията в настоящия сайт.

Това е напълно достатъчно за представянето му, за да не злоупотребявам с присъщата му скромност. Казвам му ‘Добре дошъл‘ и дано се чувства като у дома в стаята ми за гости и в своето книжно пространство, наречено:
‘Прочетено от Димитър‘.

 

Робърт Т. Кийосаки, Шарън Л. Лехтър 'Богат татко, беден татко”

prorochestva bogat tatkoЕдин приятел отдавна ми я препоръчваше за четене, но все отлагах, докато не ми я донесе на крака. Сигурно е една от хилядите книги за самоусъвършенстване и подобряване начина ни на мислене, но може би една от малкото, която не е учебник по икономика или финанси, показващ на обикновения човек как се печелят парите, как се управляват и задържат. И още какво е мисленето на хората матрицирани в учебните заведения, на какво ги учи системата и защо те въпреки, че са умни, не са богати. Всичко това от една страна и от друга, как мислят и действат богатите хора. А те са станали такива благодарение на тези си две дейности.

Информацията е поднесена по забавен начин като описание живота на автора и неговите извънучилищни уроци. Той постоянно споменава двамата си бащи – образования и богатия. Всъщност първият е неговият роден, а вторият – онзи, който го е научил на бизнес.

Прочети още: Робърт Т. Кийосаки, Шарън Л. Лехтър 'Богат татко, беден татко”

Христо Карастоянов 'Паякът'

hristo karastoyanov paiakat„Паякът” е роман, хронологично вместен в отрязък от време – от настъпването на демокрацията до наши дни. Разказ за живота на един човек, анонимно-безличен като хиляди други, които се лутат в дебрите на прехода и търсят по различни пътища мястото си под слънцето.

Действието започва непринудено в кафене на гарата, където Паякът (главното действащо лице) седи на кафе с цигара и съзерцава момиче от съседната маса. Докато в главата му се въртят мисли как да я заговори, в тази на читателя започват да се преплитат две сюжетни линии. Едната, на случващото се в момента, и другата, свързана с лични спомени. Спомените са своеобразна машина на времето, понякога просто навик като паленето на цигара, може да я задейства и да те запрати на друго място - например в Сребреница през 1995г. Като на филмова лента се превъртат хиляди подробности, но има и неща, които никога не се забравят – тренировъчния лагер, руснаците Кузмич и Валера, лицата на Ратко Младич и Радован Караджич. Нито пък думите на Кузмич: „...има два вида война. Едната война е война на политиците. В такава няма да участвам никога. Другата война е срещу политиците.”

Прочети още: Христо Карастоянов 'Паякът'

Малкълм Гладуел 'Какво видя кучето и други приключения'

gladwel kuchetoКнигата съдържа журналистически статии. И ако някой, преди време, бе ми казал, че ще чета нещо подобно с увлечение, най-малкото щях да го погледна резервирано. Самата дума статия звучи някак си сухо и скучно. Не и в случая, защото това са есета публикувани в списание Тhe New Yorker, доста дълги понякога – 30, 40, 50 стр.

Статистика има, но тя е не само извадена, а допълнена и разработена от автора. Ако става въпрос за някого като Нейтън Морис, производител на уред за правене на сандвичи и един модел ренде, между другото разбираме кой е баща му и кога се е заселил в САЩ. Кои са роднините му, по какъв начин се е развил животът им и как е започнал бизнеса си. Кой го конкурира, как, какво е мотото на фирмите и как е възникнало, и ред други любопитни факти, които са плод на обширни проучвания, за да бъде написаното освен интересно и достоверно. Тези изследвания на събитията до дъно са причина публикациите да се създават в продължение на години („Грешката на Джон Рок” е писана 10г.).

Прочети още: Малкълм Гладуел 'Какво видя кучето и други приключения'

Лоран Гунел 'Обезумелият философ'

obezum filosof gunel На пръв прочит книгата изглежда като обикновено приключение в джунглата с известни криминални оттенъци. Всъщност не е точно така. За какво става дума?

Главният герой Сандро разбира, че приятелката му Тифани е убита в джунглата, а извършител на злодеянието е индианско племе от Амазония. Загубата на любимата е неговият мотив за отмъщение. Преподавателят по философия решава да изтреби племето, плащайки на наемници и сам се включва в експедицията. Но извратения му ум не желае проста смърт, а иска да ги накара да страдат. Настаняват се на палатки до селото и пускат пъкления си план в действие. Пряк изпълнител е водачът на бившите военни Кракус. Сандро само дава наставления.

Започват със създаването на интриги. Задачата въобще не лесна като се има предвид природосъобразния и простоват живот на племето. До каква интрига може да доведе общуването между хора, които не притежават нищо и не познават пороците, произтичащи от притежанието на имущество. Всичко е общо. Всичко от което се нуждаят, получават от природата. Те са нейни деца и се държат като такива. Няма завист, злоба, ревност. Всеки е свободен да прави когато и каквото си поиска и го прави за общото благо.

Прочети още: Лоран Гунел 'Обезумелият философ'

Христо Карастоянов 'Името'

imeto karastoyanovСъс сигурност е трудно да се коментира книга като „Името” на Христо Карастоянов. Първо, защото е подплатена с много исторически факти и бележки под линия, за което лично се радвам. Това предполага да си добре запознат с историята на Русия и България, за да добие читателят достоверна представа за споменатите исторически лица и времето, в което са се подвизавали. Напомни ми за някогашните книги, които наистина повишаваха общата култура на читателя с такива бележки и ме впечатли заради малкото такива български книги от последните години.

И второ, романът е носител на наградата „Хеликон 2012” и коментирайки подобна книга, човек винаги рискува да изпусне нещо или да интерпретира по своему мисълта на автора. Все пак държа да споделя впечатленията си (ще гледам да е кратко и прозаично) от тази грамотно написана, макар и само вероятна, но убедителна от времева гледна точка, история. История за една особа, вдъхновила мнозина автори да творят, фантазирайки как би протекъл животът на Анастасия.

Прочети още: Христо Карастоянов 'Името'

Людмил Тодоров 'Скептици'

skeptici lyudmil todorovКакво би направил човек, ако намери кълбото на Ариадна? Някои биха го пренебрегнали, а повечето употребили за разни нужди!

Защо започвам с персонаж от гръцката митология? Защото целта на нишката му е да покаже пътя в някой лабиринт т.е. кълбото да бъде развито, а нишката изпъната. Авторът на „Скептици” е съумял да го направи. Умело, без да я изпуска или къса до края.

Майсторски разказана история, засягаща взаимоотношенията между сестра и брат – Софи и Наско. Тази история не може да бъде съотнесена за всеки сестра и брат. Двамата са различни – почти като разноименни заряди и затова се допълват, съединени от общата кръв на роднинството.

В ранното си детство Софчето е нежна като пеперуда, плашлива като кошута, с чувствителна душа. Дори прекалено чувствителна. Близките й го забелязват и я наричат: „заешка бербенка, трепетлика, скаридка, жабче, пърхаща душица”.

Прочети още: Людмил Тодоров 'Скептици'

Йордан Иванчев 'Цветовете на ужаса'

cvetovete na ujasaВинаги подхождам с недоверие към нещо прехвалено. Поне такова бе резюмето на задната корица на книгата. Но все пак проверявам.

Действието се развива в недалечно бъдеще (книгата е издадена през 1995г.) и описва последствията от разрушаването на една комунална, социална и политическа уредба.

„Защото Хаосът е по-страшен от войната. След него идваха икономическият, демографският, социалният и духовен колапс. Свиване. Свиване. Свиване. До пълното изчезване на държавата. До превръщането й в черна дупка на картата.”

Регресията и оскотяването на човешкия индивид достигат немислими дотогава стойности. Храната се превръща в разменна монета по обективни причини.

„Миризмата, приятна или отблъскваща, нямаше никакво отношение към храната и топлината – единствените неща, които имаха смисъл в този живот.”

Прочети още: Йордан Иванчев 'Цветовете на ужаса'

Георги Божинов ‘Калуня-каля‘

kalunya kalyaАко нямах допълнителна информация, не бих се сетил, че случващото се е станало по време на Априлското въстание. Романът е написан увлекателно и те кара да съпреживяваш събитията, а това е най-важното. Наситен е с много остарели думи, които в някои райони може би все още разбират, но за обикновения читател са препятствие, с което трябва да се справи.

Не знам защо правя някаква асоциация с Чудомир, който също използва много архаизми и местен диалект. Това е добър начин да се пресъздаде автентичността, а ние, читателите, да се опитаме да се доближим до нея. Георги Божинов ни описва живота в едно помашко село. А той не е по-различен отколкото, в което и да българско. И едните и другите - българи, но с различна вяра. Всяко село има своя дерибей, в случая Калуньо също влиза в ролята на такъв за няколко. Това личи добре в сцените с отнемането на животните от обикновените хора и отнемането на човешки животи с лека ръка. И от усещането за безнаказаност, породено от чувство за въдворяване на справедливост, над която той доста философски разсъждава:

Прочети още: Георги Божинов ‘Калуня-каля‘

Петър Христозов 'Да обърнеш гръб на Създателя'

da obarnesh grabВзех книгата, защото ми направи впечатление заглавието. Имах очаквания за нещо мистично и трансцедентно, свързано с тълкуването на Бог. За малко да се разочаровам заради предварителни нагласи. Изводът: не си създавайте такива!

"Иван дотолкова обичаше Ана, че забрави себе си.” – така започва. Нормално е човек докато чете да разсъждава. Затова си помислих: Поредният любовен роман! Все пак ме озадачи това, че авторът е мъж (повечето са писани от жени) – и това бе причината да продължа нататък.

Не съжалих. Четивото върви леко и почти изцяло в пряка реч. Направих някаква аналогия с диалозите на Платон. Неслучайно всичко става ясно само от самия разговор между трима приятели Иван, Желю и Минко – атомни физици в зряла възраст. Всеки от тях търси своя път за оцеляване при настъпването на демокрацията. Желю в Швейцария, Минко в България, а Иван (бивш директор на Първа атомна и настоящ главен герой) блуждае като метеорит из космоса, без собствена орбита. България, Русия, Турция, Китай, САЩ! Всъщност той създава орбити там, където намери любовта. Първо в България – жена и две деца, след това идва Голямата му любов Ана, Нурие, после Раиса и дъщеря им Ива.

Прочети още: Петър Христозов 'Да обърнеш гръб на Създателя'
Visitors 303673