Main menu
  • zzkniga-s-mishka-slider4.jpg

kalunya kalyaАко нямах допълнителна информация, не бих се сетил, че случващото се е станало по време на Априлското въстание. Романът е написан увлекателно и те кара да съпреживяваш събитията, а това е най-важното. Наситен е с много остарели думи, които в някои райони може би все още разбират, но за обикновения читател са препятствие, с което трябва да се справи.

Не знам защо правя някаква асоциация с Чудомир, който също използва много архаизми и местен диалект. Това е добър начин да се пресъздаде автентичността, а ние, читателите, да се опитаме да се доближим до нея. Георги Божинов ни описва живота в едно помашко село. А той не е по-различен отколкото, в което и да българско. И едните и другите - българи, но с различна вяра. Всяко село има своя дерибей, в случая Калуньо също влиза в ролята на такъв за няколко. Това личи добре в сцените с отнемането на животните от обикновените хора и отнемането на човешки животи с лека ръка. И от усещането за безнаказаност, породено от чувство за въдворяване на справедливост, над която той доста философски разсъждава:

"После се замисли: това ли е искал за тоя народ – тегло? Иска да мъсти? Или иска мир и тишина? Какво точно иска? Ако караш с добром – смятат те за мекушав и ти се качват на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло – свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш... И тогава Злото у тебе става обръгнало, постоянно Зло. Накъде да върви, как да постъпи?..."

И дали чувството му за справедливост не е подсилено от самочувствието на богатството? Едва ли негов беден съселянин би предприел подобно овъзмездяване.

Какво показва унищоженото българско село?
Първо, че религията може да манипулира и разединява (когато народът е беден и необразован), за да постига своите (и на управляващите) цели. Второ - безсмислието на религиозни войни, на което и днес сме свидетели. Едно историческо отклонение - ислямът е шест века по-млад от християнството. И ако в днешно време ги асоциираме с литературни герои: ислямът е Петкан, а християнството - Робинзон Крузо.

Един от примерите за подобно етноразделение в България, и то в рамките на един град, е историята на Якоруда - прототипът на филма "Време разделно". Хората си живеят мирно и тихо, в труд и бедност, но не дай Боже някой да запали искрата на верска основа, събитията от романа ще се повторят. И още един цитат от книгата:

" - Много излишна кръв има на тоя свет, пиленце ... и тряба да изтече черната, за да остане мирната. Мир и тишина се плащат с кръв, види се. "

Като художествен образ Калуньо печели българския читател, но в действителност мисля, че това не би се случило. Говоря за решението му да стане защитник на каузата на справедливостта. Какво да кажем за Чръноовчарката, жената на Калуня, циганката, Малката, Янко каракачанина, побратимените момчета, Мървака, страстите между някои от тях - все неща, случващи се откакто свят светува.

"Който нож вади, от нож умира" е казал народът. Потвърждение за това е и смъртта на Калуня...

В крайна сметка мога да кажа, че романът е страхотен и ще бъде една от книгите, за които винаги ще си спомням!

 

Visitors 286313