Main menu
  • zzkniga-s-mishka-slider4.jpg

da obarnesh grabВзех книгата, защото ми направи впечатление заглавието. Имах очаквания за нещо мистично и трансцедентно, свързано с тълкуването на Бог. За малко да се разочаровам заради предварителни нагласи. Изводът: не си създавайте такива!

"Иван дотолкова обичаше Ана, че забрави себе си.” – така започва. Нормално е човек докато чете да разсъждава. Затова си помислих: Поредният любовен роман! Все пак ме озадачи това, че авторът е мъж (повечето са писани от жени) – и това бе причината да продължа нататък.

Не съжалих. Четивото върви леко и почти изцяло в пряка реч. Направих някаква аналогия с диалозите на Платон. Неслучайно всичко става ясно само от самия разговор между трима приятели Иван, Желю и Минко – атомни физици в зряла възраст. Всеки от тях търси своя път за оцеляване при настъпването на демокрацията. Желю в Швейцария, Минко в България, а Иван (бивш директор на Първа атомна и настоящ главен герой) блуждае като метеорит из космоса, без собствена орбита. България, Русия, Турция, Китай, САЩ! Всъщност той създава орбити там, където намери любовта. Първо в България – жена и две деца, след това идва Голямата му любов Ана, Нурие, после Раиса и дъщеря им Ива.

" – Любовта светлина ли е?
- Да, тя е ток, който ни пронизва, но трае кратко, докато изпълним волята на Създателя – да създадем поколение.”

В общуването между героите винаги има паралел между физика и филисофия, видимо и невидимо, доказано и предполагаемо, истина и вина ... Усеща се интелектуалното търсене.
"Истината е уличница, момичето ми, не я сравнявай с вината, която е живо престъпление, дори и дълго крито.”

Книгата е полезна и с описаните идеи за излизане от икономическата криза:
„Когато си изберем честни и умни хора да ни управляват. Системата е проста: приходите от контрабандата – в бюджета, износът по-голям от вноса, печалбата – нормална. Защо няма криза в Китай, Турция и Русия?”

Читателят лесно ще познае бивши и настоящи политици. А авторът е постъпил смело като не е поставил предупреждение: „Приликата с действителни факти и лица е случайна!” Ясно е, че не е случайна! Някои от фактите са общодостъпна информация в медиите, но това не е документалистика. Заключителните ми думи за книгата са, че е актуална и трябва да се чете сега! Докато някои от лицата в нея и извън нея са още на сцената и можем да ги припознаем.

И като споменах „сцена”, си мисля, че по книгата би могло да се създаде страхотна театрална пиеса. Не ни остава друго, освен да чакаме да направи впечатление на подходящите хора! За да не напускаме този свят, озадачени и разочаровани като Иван, който оставя само една бележка. Последната спокойно може да бъде използвана за негова епитафия:

„Силата да направиш нещо
се крие в това
да не го направиш.
Банкя, 20 ноември 2013г.”

 

Visitors 272519