Main menu
  • zzkniga-s-mishka-slider4.jpg

skeptici lyudmil todorovКакво би направил човек, ако намери кълбото на Ариадна? Някои биха го пренебрегнали, а повечето употребили за разни нужди!

Защо започвам с персонаж от гръцката митология? Защото целта на нишката му е да покаже пътя в някой лабиринт т.е. кълбото да бъде развито, а нишката изпъната. Авторът на „Скептици” е съумял да го направи. Умело, без да я изпуска или къса до края.

Майсторски разказана история, засягаща взаимоотношенията между сестра и брат – Софи и Наско. Тази история не може да бъде съотнесена за всеки сестра и брат. Двамата са различни – почти като разноименни заряди и затова се допълват, съединени от общата кръв на роднинството.

В ранното си детство Софчето е нежна като пеперуда, плашлива като кошута, с чувствителна душа. Дори прекалено чувствителна. Близките й го забелязват и я наричат: „заешка бербенка, трепетлика, скаридка, жабче, пърхаща душица”.

„Ароматът на презрелите кайсии я караше да мечтае. Тя се превръщаше в пчела и литваше над безкрайни жълти полета, напръскани тук-там с червени макове, после над сини полета от лавандула и огромни овощни градини, обсипани с розов цвят.”

Нейната способност да наблюдава, да вижда в обикновеното необикновеност, да чува гласове, да предполага и разиграва ситуации, да се страхува са все качества и недостатъци в психологическия портрет на децата. Най-вероятно до определена възраст. Възможно е всеки да e минал по подобен път, но вече да сме забравили неговите страхове и вълнения. Авторът успява да ни припомни, че и ние сме били деца. След това всеки поема по собствен път, повлиян от обкръжението – семейно и обществено, в което примери, желания, възможности и възпитание се преплитат.

Доказват го и интересите на Наско. Той е твърде далеч от лиричните настройки на сестра си, неговият вихър е математиката. Там нещата са изчистени и ясно изразени. Такива са и плановете му за живота – стратегия, построена върху математическа логика и последователност. Стъпил върху здравата основа на наука и разум. Хладни термини, с които любовта не борави. В това проличава неговата житейска неопитност и самоувереност, която би могла да му донесе неприятности по-нататък. И макар че е по-малък, неговата мисъл е трезва и практична и той обобщава в прав текст:

„Ти много се вживяваш, сестра ми. Оттам идват всичките ти проблеми.”

Авторът движи сюжета по назъбената линия на многопластовите отношения в семейството. Познаването на детската психика и особеностите в общуването с родителите правят четивото не само интересно, но и полезно за двете страни.

„ - Не бързай. Мотивацията не е само емоция, емоция ти имаш в излишък. Мотивацията е преди всичко силна увереност, която идва от разума.”

Докато четях на моменти се питах дали пък Софчето не е пришълец от някакъв  по-добър свят? Детски, в който всички са чувствителни, алтруистични, любвеобилни - онова, което децата обикновено са. Но страхът от неизвестното е заложен по природа у малки и големи. Затова тя проверява дали дядо й диша докато спи. Страхува се, че майка й няма да я обича, ако се роди Наско. Дори като по-голяма се страхува да върви по пътя посред люшкащите се като море жита. 

„Склонността й да се вживява и да си въобразява дремеше в нея с пълна сила.”

Мисля, че читателят ще я намери по-скоро симпатична, ще й съчувства и подкрепя в преживяванията, защото духът й е свободен. Тя се вълнува от обикновени, но невидими за другите неща. Емоционалните й вълни са на различна честота. И може би най-добре я описва един въпрос, който дълго време я мъчи: Какво е правил приятелят й с онова момиче, през онези три секунди, докато е бил с гръб към нея!? По-късно като млада, но и неопитна дама попада в капана на лукса, очарована от кавалерството на възрастен бизнесмен. В това съзирам желанието на момичетата да преоткрият баща си в някоя от чертите на любовника. Съумява да се откъсне от спокойствието и сигурността на тази връзка, която е обречена още от самото начало. Поради противоречията на поколенията и със сигурност заради липсата на любов. Дума, която всеки тълкува по свой начин.

„Любовта е дразнение, тя не е мехлем. Тя побърква хората.”

Брат и сестра се справят със взаимоотношенията си, или по-скоро не се справят! Към края на историята те не си говорят, но когато Наско заминава да учи в чужбина, София му пише, признавайки (и може би осъзнавайки) колко го обича. И той я обича. Няма как да бъде другояче. 

Завършвам с едно изречение от книгата, което най-точно определя нейното заглавие:

„Хората са различни, те имат своите качества и недостатъци, а ние сме едни скептици, които вечно ще се мусят на кандидатите да влязат в нашите сърца.”

 

Visitors 254597