Main menu
  • zzkniga-s-mishka-slider4.jpg

obezum filosof gunel На пръв прочит книгата изглежда като обикновено приключение в джунглата с известни криминални оттенъци. Всъщност не е точно така. За какво става дума?

Главният герой Сандро разбира, че приятелката му Тифани е убита в джунглата, а извършител на злодеянието е индианско племе от Амазония. Загубата на любимата е неговият мотив за отмъщение. Преподавателят по философия решава да изтреби племето, плащайки на наемници и сам се включва в експедицията. Но извратения му ум не желае проста смърт, а иска да ги накара да страдат. Настаняват се на палатки до селото и пускат пъкления си план в действие. Пряк изпълнител е водачът на бившите военни Кракус. Сандро само дава наставления.

Започват със създаването на интриги. Задачата въобще не лесна като се има предвид природосъобразния и простоват живот на племето. До каква интрига може да доведе общуването между хора, които не притежават нищо и не познават пороците, произтичащи от притежанието на имущество. Всичко е общо. Всичко от което се нуждаят, получават от природата. Те са нейни деца и се държат като такива. Няма завист, злоба, ревност. Всеки е свободен да прави когато и каквото си поиска и го прави за общото благо.

Никой не консумира повече от необходимото му, никой не се сърди и не прави трагедии от каквото и да било поради това, че са щастливи от съществуването си и не познават негативизма, съревнованието, индивидуализма, користта. Няма пари, няма търговия, няма йерархия. Местните живеят в нещо като комуна и то доста успешна, без да имат правила и да налагат подобни. Животът им е прост и поради тази причина щастлив. Имат шаман – техният лечител и водач. Когато умира, го наследява Елианта. Тя е млада и неопитна, има видения и като всяко дете на природата се учи от нея. Племето има и своя разказвач на истории. Възрастен човек, който в определени дни събира хората около огъня и представя поредната приказка – измислена, но занимателна и поучителна.

Ловуваха малко, някой път по няколко часа, беряха плодове, но през повечето време тия нещастници явно нямаха какво да правят. Просто дишаха в минаващото време.”

Ето така в общи лини живее този щастлив народ в своето изолирано общество. Сандро го знае и точно тази хармония си е поставил за цел да разруши. Първата стъпка е всеки ден да им насажда негативизъм и страх. Представяне на лоши новини и възможни заплахи. Индианците са наивни и се включват като на игра, правейки същото. Обучението по нещастие трябва да стане навик.

„Ще ги накараме да вярват, че нещата не достигат за всички, че животът е самотна битка, че единствено най-добрите могат да оцелеят и съответно – че единствено най-добрите могат да бъдат щастливи. Най-силните, най-бързите, най-умните...най-красивите...”

Животът в селото се променя, но не към добро. Хората се отдалечават един от друг и от природата. Възникват разпри, съмнения, прокрадват се завист и егоизъм. Покълват алчността и последващите от нея пороци. Всичко това се случва пред погледа на Елианта, която единствена осъзнава какво се случва.

„Бе открила, че светът не е толкова положителен, както й се бе струвало. Наистина това беше доста притеснително, но нима не бе полезно да се знае?”

Изместена е от Кракус, който е излекувал селото от хрема, след като сам ги е заразил. Той така се е увлякъл в ролята си, че вече дори не иска да излезе от нея. В наглостта си стига дотам да признае, че той и наемниците са извършили убийството на Тифани.

Това окончателно финализира мисията на Сандро, който през цялото време изживява душевен катарзис, неубеден напълно в правилността на действията си. И една от причините е, че му се явява неговият любимец от античността – Марк Аврелий, императорът философ, с когото разговаря и се съветва. Значение оказва и изгубването му в гората. Тя го поглъща, а след това с помощта на светлината му показва пътя. Сякаш го помилва. Моментът е важен в развитието на фабулата - досегът с природата лекува душата, променя човека към по-добро и в крайна сметка показва неговата незначителност.

Романът завършва с любовта между обезумелия философ – Сандро и новият шаман – Елианта. Едно символично преплитане на два свята, имащи своето място под небето, търсещи се и допълващи се. В тази метафорична любов съзираме желанието на цивилизацията да се завърне към генезиса и смисъла на своето съществуване, да открие дълбочината на своите корени. От друга страна разбираем е стремежът на първобитния свят към новост, познание, промяна. Прави впечатление, че допирните точки между различните светове винаги са две, а те са любов и война (насилие). Въпреки началото финалът е подпечатан с любов. Любов, представена като продължителен процес на пречистване от вредни елементи и съставки, докато остане само най-чистият екстракт – нейният градивен компонент.

И макар да ми се иска тук да завърша, не мога да подмина авторовото послание към съвременния свят:

„Откъснахме ги от природата, сега ги откъсваме един от друг, трябва да ги откъснем от самите себе си: да повлияем на желанията им, във всички области, та решенията им да бъдат плод на външно влияние, а не на лично вътрешно убеждение.”

Звучи познато!

„След като животът им вече е пуст, лишен от красота, от любов, от съзнателност, от смисъл, ще ги докараме дотам, че да искат да запълнят пустотата, трупайки напразно ... материални блага.”

Книга, написана от популярен психолог.

 

Visitors 254597