Main menu
  • zzkniga-s-mishka-slider4.jpg

gladwel kuchetoКнигата съдържа журналистически статии. И ако някой, преди време, бе ми казал, че ще чета нещо подобно с увлечение, най-малкото щях да го погледна резервирано. Самата дума статия звучи някак си сухо и скучно. Не и в случая, защото това са есета публикувани в списание Тhe New Yorker, доста дълги понякога – 30, 40, 50 стр.

Статистика има, но тя е не само извадена, а допълнена и разработена от автора. Ако става въпрос за някого като Нейтън Морис, производител на уред за правене на сандвичи и един модел ренде, между другото разбираме кой е баща му и кога се е заселил в САЩ. Кои са роднините му, по какъв начин се е развил животът им и как е започнал бизнеса си. Кой го конкурира, как, какво е мотото на фирмите и как е възникнало, и ред други любопитни факти, които са плод на обширни проучвания, за да бъде написаното освен интересно и достоверно. Тези изследвания на събитията до дъно са причина публикациите да се създават в продължение на години („Грешката на Джон Рок” е писана 10г.).

Казвам го в буквалния смисъл, защото Гладуел винаги иска да разбере нещата от първа ръка.Ако става въпрос за финансови операции („Изгърмяване”), той отива на Уолстрийт, среща се с подходящите хора като финансиста Насим Талеб. В „Изкуството на неуспеха”, за да разбере как и защо е загинал Джон Ф. Кенеди младши, се качва на самолет, а пилотът пресъздава обстановката като „спиралата на смъртта” и обяснява извършените грешки. В същата статия прави паралел между този случай и финала на Уимбълдън през 1993г. Когато една срещу друга се изправят Яна Новотна и Щефи Граф. Макар първата да води убедително, губи поради по-слаба психика. Целта и съпоставянето на тези две наглед различни ситуации е да се обяснят причините за неуспеха. Същевременно разбираме каква е разликата между блокиране и паника, когато хората са под стрес. Експлицитната система е налице, когато учиш и вършиш всичко съзнателно. Имплицитна имаме, когато тялото е усъвършенствало и запомнило движенията и ги прави по усет. При стрес хората блокират, ако надделее експлицитната система, и се паникьосват, ако надделее имплицитната.

„Стресът изтрива краткосрочната памет и хората се паникьосват. На помощ идва опитът, но ако го нямат, използват онова, което виждат. Психолозите го наричат „стесняване на възприятията”.

Тъй като споменах за съпоставяне, трябва да кажа, че такова има във всяка една от историите. Винаги има паралел между случаи, които на пръв поглед нямат нищо общо. Но само на пръв поглед, а Малкълм Гладуел затова е гениален, защото винаги го намира. На кого би му хрумнало да съпостави факти за бездомници, лоши полицаи и колите, замърсяващи въздуха! За една от най-скъпите навигационни системи LANTIRN и мамографията; за финансови съветници, учители и професионални футболисти; за катастрофата на космическата совалка Чалънджър и аварията в атомната централа Три Майл Айлънд; за фалита на енергийното дружество Енрон, аферата Уотъргейт и свалянето на Саддам Хюсеин; за куче и неговият треньор, и дете аутист и неговата психоложка...

Анализът в есетата е занимателен, интересен, опознавателен. Фактите се леят като река, но не ни помитат, а интригуват любопитството, за да търсим още и още.
Например разбираме, че Сизър Милън влиза в САЩ като нелегален емигрант, а в момента е най-гениалният дресьор на кучета. Ще цитирам интересно негово изказване: „Обичам кучетата. Аз съм „говорещият с кучета”. Следите ли ми мисълта? Никога обаче няма да избера кучето пред сина си.

Научаваме и други интересни факти като тези, че Швеция преминава от каране вляво към каране вдясно в края на 60-те; че плагиатството в музиката е допустимо, ако тоновете са с различна дължина от оригинала – правили са го Род Стюърт, Кърт Кобейн, Лед Цепелин и не само те. Самият автор е бил жертва на плагиатство от страна на Брайъни Лейвъри, когато е създала пиесата си „Вцепенени”. Авторката е взела назаем и от Дороти Луис – известна психиатърка, работеща със серийни убийци. За разлика от нея, Гладуел се среща с плагиатката Лейвъри, разговарят и дори казва, че изпитал гордост, задето думите му са послужили на една по-висша цел.

По този въпрос авторът цитира Конституцията на САЩ: „Конгресът е овластен да подпомага напредъка в естествените и хуманитарните науки като осигури на автори и изобретатели изключителните права върху техните творби и открития за ограничено време.” А самият той допълва: „Забележете изричното уточняване на ограничено време.”

Любопитно е също, че футболистите от НФЛ минават „Теста на Уондърлик за персонала”, за да докажат своята интелигентност. А най-успешните финансови съветници стават част от Висшата група на Кръглата маса „Милион долара”. Разбираме какво представлява счетоводство тип „маркиране към пазара”, събпрайм кредити (кредити отпускани на високорискови потребители), „продавач на късо” (инвеститор, който се опитва да изкара пари като залага на допускането, че акциите на дадена компания ще паднат), какво е ДСИЦ (дружество със специална инвестиционна цел), моделът Бенеиш, Теория за хомеостазата на риска, Петното на Роршах, явлението „знаех си аз” и други интересни понятия от разнообразни и специфични области – мениджмънт, финанси, медицина, религия, психология, психиатрия, история, политика...

Пикасо и Сезан са успешни художници, но по някакво неписано правило за гении са признати онези, които успяват на младини. Противозачатъчното хапче е измислено от ревностен католик, който се мъчи да помири религия и наука. Престъпленията са планирани и стихийни. Криминалните профайлъри и разузнаването боравят с противоречиви термини, които са малко ефективни. Серийните убийци са наричани с абревиатурата ВМУ (вържи, мъчи, убий), което говори достатъчно за тях.

Успешна реклама може да се прави с много пари като Лореал и с по-малко като Клерол.
Борбата на пазара за успешен кетчуп може да бъде доста оспорвана.
Начинът за набиране на персонал във фирмите винаги се основава на конкурсното начало.
Субективният човешки фактор при разчитането на една снимка, била тя сателитна или от мамограф, води до субективни заключения.

И още, и още много други интересни истории, представени така, както Малкълм Гладуел (влизащ в списъка на 100-те най-влиятелни личности на списание Тайм за 2000г.) би могъл да представи и интерпретира по начин достъпен за широкия читател.
В заключение бих казал, че книгата е интересна, занимателна и образователна. Онзи, който я прочете неминуемо ще потърси и други книги от същия автор. Аз вече го правя.

Visitors 303670