Main menu
  • zzkniga-s-mishka-slider4.jpg

hristo karastoyanov paiakat„Паякът” е роман, хронологично вместен в отрязък от време – от настъпването на демокрацията до наши дни. Разказ за живота на един човек, анонимно-безличен като хиляди други, които се лутат в дебрите на прехода и търсят по различни пътища мястото си под слънцето.

Действието започва непринудено в кафене на гарата, където Паякът (главното действащо лице) седи на кафе с цигара и съзерцава момиче от съседната маса. Докато в главата му се въртят мисли как да я заговори, в тази на читателя започват да се преплитат две сюжетни линии. Едната, на случващото се в момента, и другата, свързана с лични спомени. Спомените са своеобразна машина на времето, понякога просто навик като паленето на цигара, може да я задейства и да те запрати на друго място - например в Сребреница през 1995г. Като на филмова лента се превъртат хиляди подробности, но има и неща, които никога не се забравят – тренировъчния лагер, руснаците Кузмич и Валера, лицата на Ратко Младич и Радован Караджич. Нито пък думите на Кузмич: „...има два вида война. Едната война е война на политиците. В такава няма да участвам никога. Другата война е срещу политиците.”

Спомените имат превес над действието, но обогатяват романа с факти и случки, които са важни за развитието на фабулата. „Да знаеш, че човек се убива лесно”. Темата убийство във форумите ни доказва колко много се знае за мъртвите и колко малко за живите. Хейтърският език е поднесен автентично без да се пести нищо. „Едно време тия неща ги пишехме в кенефите – сега във форумите, басси!...”

Спомените на Паяка не са хронологични. В зависимост от изпития алкохол или някаква моментна асоциация, те лъкатушат ту в младостта, ту в зрелостта му, когато навлиза новата терминология на демокрацията: ембарго, контрабанда, инфлация. Покрай преживелиците на Паяка, авторът ни припомня събития, сътресения и кризи от най-новата българска история. Отварянето на границите, хиперинфлацията, смяната на парите, обезлюдяването на селата, процъфтяване на всякакъв вид търговия, легална и нелегална.

Паякът живее повече в спомените си, отколкото в реалността. За да се върне отново в нея, се нуждае от силни изживявания, качващи адреналина. Кой е Паякът? – човекът на прехода, странен тип, саможив, едновременно доверчив и предпазлив, аутсайдер, воден от инстинктите си. Непредвидим и опасен. Такъв е, защото е разбрал, че “адът не е място, адът е време.”

В сравнение с романа „Името” тази история на Христо Карастоянов е по-лесна за четене. Може би, защото ни е до болка позната.

 

Visitors 272519