Main menu
  • kniga.png

Tvorcite na pametЩе започна като за „Свобода“ на Джонатан Франзен: Интересна книга. Грабва те и е трудно да я оставиш. Примъкваш я със себе си във всеки свободен миг.

Оригинално преплитане между наука и литература. Въпреки че според мен фармацевтиката неразумно надделява. Чудновата микстура от психоактивни вещества. Континентално-американският привкус е леко натрапчив,оригиналността идва от примеса с арабски мистицизъм. Може да не е по вкуса на всеки.

Следващото впечатляващо нещо са интересните персонажи. Силен образ на Ноел – геният на паметта. Истински литературен дар към богинята Мнемозина. Не по-малко въздействащ е този на Норвал. Любимият ми от петимата.

Саркастичен, прям, непоколебим, обсебващ. Макар и без онази „интелигентност на сърцето“, за която говори Джей Джей. Норвал не е точно денди, потулен е зад тривиалност и тъмни истории, скрити в миналото му. Просто е оставен естествен, ненапудрен под светлината на прожекторите. Полулош. Хедонист и сексистенциалист. С особен аристократизъм.

За разлика от него Джей Джей е като герой излязъл от „Хиляда и една нощ“. Доста символичен, алегоричен дори. Приказен герой с препратки към тривиалния образ на обикновения човек. Простодушният жизнеутвърждаващ веселяк – добряк. И затова симпатичен.

В романа си авторът е направил своеобразен експеримент - събрал е петима герои на едно място и ги е оставил да се развиват чрез взаимодействието си. За себе си е запазил ролята на наблюдаващ лекар. Нещо като антитеза на „Адът, това са другите.” Тук експериментът е съзидателен.

Колкото и да се опитвах да съпреживявам женските образи – Самира и Стела, не ми се получи, въпреки че съм емпатична натура. Надявам се мъжката аудитория от читатели да се е справила по-успешно. В Самира ме объркваше добавената арабска мистичност. Госпожа Бурун беше удивителен образ в първата половина на книгата. След това емпатията ми се прехвърли изцяло към Ноел, не към нея. Накратко, не успях да ги усетя добре. Не видях цветовете им, както би казал Ноел.

Хареса ми цветоусещането във всичко това. Възприемането на думи чрез цветове е удивително изживяване. Особено за читател. Когато към това съпреживяване на словото добавим в изобилие поезия, музика и удивителната работа на преводача, става неповторимо.

В тази книга авторът се е разпръснал в много области. Убедена съм, че подготовката по написването й е била изтощителна предвид тяхната специфика – медицина, химия, фармацевтика, биология, природолечение. В литературата обаче е плувал в свои води. Смесването на някои от тях е изненадващо сполучливо, на други – леко разочароващо. Точно като при лабораторните изследвания. В някои си струва да инвестираш времето и самия себе си, други носят печалба само за фармацевтичните компании.

Оригинален е художествено – документалния похват в романа. Читателят непрекъснато наднича в чужди дневници, чете изрезки от пресата, научни бележки. Изобщо не му е лесно в тази книга.

Направих следния читателски експеримент - след като затворих страниците на обемното томче, в паметта ми трайно останаха цветоусещането на „Приказки от хиляда и една нощ“ и техният антидот – образът на Норвал.

На него принадлежат част от любимите ми цитати в книгата:

„Поколението Милениум: поколението на тъпаците, поколението на стоте телевизионни канала, самодоволно потънало в състояние на нищознаене.“

„Няма причина деветдесетте влезли в историята на модата като десетилетие на палячовците, да бъдат изтеглени в новото хилядолетие. {…} Панталон с дъно, увиснало до коленете, така че да ти се вижда цепката на задника и си принуден да се клатушкаш като пингвин? Такива дрехи вероятно са проемливи за четиригодишни деца или за шимпанзетата в цирка, но за възрастни хора?“

„Трябва да направят Министерство на естетиката и да има патрулиращи екипи за контрол на изтънчеността.“

„МЕНСА? Сега вече наистина не говориш сериозно. Самопровъзгласил се клуб от чекиджии, на които не им стига акълът да бъдат членове. Събират се да играят скрабъл на чаша малцово мляко – Ноел е далеч от подобни идиотщини. Той е друга класа.“

Пропуснах да кажа две думи за финала. Повечето читатели сигурно са удовлетворени, но аз го предпочитах по-друг. 


Издателство Жанет 45, 2013
Превод: Невена Дишлиева-Кръстева

Книгата в Goodreads
В други блогове: Литературата днес, Книголандия, Lammoth’s bookshelf

 

Visitors 254597