Main menu
  • kniga.png

krivata-na-shtastieto-ivo-ivanovАко подходите предубедено и решите, че темата за спорта не ви вълнува, ще изгубите цяла една вселена и всичко останало...

Щастлива съм, че си купих тази книга. Ако по света имаше повече такива, той щеше да бъде различен, да има друго бъдеще. Ако имаше повече докоснати свише разказвачи на простички и съкровени истории, може би нямаше така да процъфтява бизнесът с развлекателни продукти, канонизиращи агресията, войната, наркотиците и секса. Децата ни нямаше да играят нечовешки игри, да се държат като възрастни, да водят войни още от детството си и да бъдат обучавани като войници.

Но нека не говорим в условно време, все още може много да се направи. Най-малкото е тези истории да стигнат до повече хора. До всякакви хора – добри и лоши, мизерстващи и охолстващи, болни и в цъфтящо здраве, уверени и плахи, състрадателни и жестоки, овластени и безвластни. Тази книга ще промени по нещо у всекиго. И то към добро. В противен случай не би имало надежда, не би имало бъдеще. 

Това са истории - приказки, създадени от живота, написани от вълшебник. С прости, но магически слова, които децата трябва да слушат край себе си. С герои, описани в сакралните цветове, разпознаваеми с просто око. Изрисувани в цветовете на съчувствието, дружелюбността, добротата, състраданието, силата и всеотдайността. Цветовете на човешкото и изконни цветове на Твореца.

Авторът на тези истории е скрит някъде в тях. Зад сцената и героите, с ненатрапчиво, разтворимо се аз. Истински творец. Добротворец, родил се да ги разкаже.

Книга за силата на духа и силата на тялото, вплетени в уникална хармония от цветове, музика и тишина. Когато тялото е непълноценно, духът компенсира. Но човекът продължава по отредения си път, защото точно затова се е родил.

РОДЕНИ ДА ТИЧАМЕ

Връщам се към студентските години, когато денят бе непълноценен без няколко километровия крос на Гребната. След 20-та минута тялото се слива с движението и ти се струва, че може да тичаш безкрайно. Торсът се обездвижва максимално, аплитудата в движението на крайниците се оптимизира до минимум, дишането става естествено и приема ритъма на движението. Тичането (най-естественото движение за децата) и магията на спорта дават гарантирани шансове да избегнеш клопката на модерните средства за получаване на наслада без да убиваш тялото и духа си.

Тараумарите са най-добрите бегачи и най-добрите хора на света, защото светът им не познава алчността, той се е слял с природата и вселената. Това е чудото, което го пази, закътан в непристъпните кътчета на Сиера Мадре. Това е чудото, което може да спаси човечеството и неговото бъдеще. Да го накара да инвестира заграбените от алчност богатства в това да няма деца, мечтаещи да бъдат живи в утрешния ден, да няма крадци на детство и детето да бъде част от едно уравнение с много известни. За да има повече възрастни с детски сърца и повече хора, които хранят добрия вълк в себе си.

„От очите към сърцето върви директна пътека, която не минава през интелекта.“ Г.К.Честъртън

Това е Крива на щастието, по чиято неравност очите намират път към предчувствието за щастие. И проникновение за истината на играта, наречена човешки живот - играчът никога не е по-голям от играта.

След всеки разказ се взирах в окото от корицата, гледащо ме малко тъжно, малко замечтано, но винаги с добро. И всеки път в зеницата му виждах различен образ. Джо Делейни, чиято история ме накара да си спомня за българина Пламен Петков, спасил детски живот с цената на своя. Тичащият Лопепе или Кайл Мейнард в жестока схватка с противника. Дик и Рик Хойт – двама души в едно пулсиращо сърце. Мануте Бол – благородникът по кръв и по душа от Африка. Папа Чили и Крис Пол – вдъхновени един от друг, винаги заедно. Лари Стюърт – истинският Дядо Коледа. Удивителният дух на Арън Ралстън, измъкнал се без ръка след близо едноседмична битка с канара в планината. Децата на Балканите – горди и непобедими в страданието си. Хора силни по дух, вяра и човечност, дори и по низходящия път от кривата на щастието. Никой не бива да бъде забравен.

Тук има толкова различни добри истории и толкова истории за доброто. С възхитителна ерудираност авторът е вплел спортния сюжет в света на изкуството, науката, политиката и дори в неприкосновеността на своя личен свят. Пише с ума и сърцето си, отстоява позиции трезво, безкомпромисно и смело, с очарователно чувство за хумор. Толкова емоционално и заразително сякаш ни подава ръка за приятелство.

По очите ще го познаеш.... И макар че не го познавам лично, си позволявам да напиша следното:
Благодаря ти, Иво! МОГА ДА КАЖА, ЧЕ СМЕ ПРИЯТЕЛИ.
И се надявам, че още много, много хора са го казали.


Издателство Вакон, 2014

Книгата в Goodreads
В други блогове: Книголандия, Lammoth's bookshelf


П.С. Получих няколко безценни думи като послание за приятелство. Означават много за мен. 
И говорят много за човека, който ги изпрати.

Visitors 262447