Main menu
  • kniga.png

mail-jazzМного приятно, ерудирано и закачливо четиво, което изпих на малки глътки, за да подсиля удоволствието. Първите 50-тина страници те карат да изпитваш леко стеснение от това, че си попаднал в нечие лично пространство. Интуитивно въртиш глава ту на изток, ту на запад по мейл-коридора София - Варшава. После виртуалните географски понятия се размиват, преплитат се дружелюбно и раждат хармонични тонални настроения. Понякога звучат като пиано интерпретации, друг път като бибоп джазиране или извечните класики на Моцарт и Бетовен. Преливат от пърформансите на Недко Солаков върху стъклените рисунки на бате Климбо към живописните пейзажи на Георги Божилов (Слона), щракнати по въздух от парапланера на Сашо Иванов.

Сред всичко това епизодично подскачат детски спомени за „дребосъци, примесени с мушмороци“, които на вкус напомнят Андерсенови приказки. С особен причудлив заряд са онези, носещи се по мейлите в посока запад - изток. И макар че моите детски спомени са малко по-различни от тези, ги приех за свои, омагьосана от щурите им фантасмагории. Защото

„Имаш чувството, че нещо си откраднал от някого, но нямаш угризения, защото много често хората мислят едно и също.“

Като се замислим, ще открием, че тъкмо такова е модерното ни общуване – накъсано на малки отрязъци от острите зъби на времето, консумирано в неразумни количества през младостта и на малки дегустационни глътки в помъдрелите години, виртуално нереално, трескаво търсещо се, но рядко постигащо такава хармония, притихналост и мъдрост, в каквито се потопих сред страниците на тази книга.

„Упадъкът настъпва тогава, когато човек се страхува от самотността, когато забрави, че трябва да живее за другите, за да не бъдат те самотни.“ Ян Твардовски

Пропуснах нещо твърде отличително за нея – изтънченото чувство за хумор, често толкова ефирно, че ако го уловиш, оставаш очарован от него и от себе си.

Съвремието на героите е един паралелен свят, който гледа отвисоко и се подсмихва философски закачливо на света. В нашето съвремие ни хвърлят кратки анотационни бележки – контрастни, абсурдни и отрезвяващи като пътен знак в полето.

Тази книга е хубаво настроение, създадено чрез звуци, думи и алегории, смело защитавано с нежните оръжия на ерудицията и смеха. А обичливият предговор на Росица Ташева те изкушава непоносимо да я прочетеш.

Ами, да ви е приятно! И мисля, че е само за ценители.

 
Издателство Колибри, 2011

 

Visitors 254597