Main menu
  • kniga.png

jonas-jonasson-100staretsТолкова ми напомни за добрия войник Швейк! С непринудеността на образа, усмихнатата ирония и жизнеутвърждаваща позитивност, с които фабулната нишка чародейно обшива значими събития и личности от световната история в живота на своя герой.

А този герой е незабравим. Алан Карлсон спечелва читателя още в първите редове с щурото си вироглавие, детинска непоколебимост, естествена прагматичност и тибетско спокойствие. На везните през цялото време колебливо се поклащат образите на старец и дете, които придават запомнящата се оригиналност на героя.

„Когато животът ти се проточи, става по-лесно да си позволяваш волности“ като да присвоиш куфар, натъпкан с банкноти от неугледен член на престъпна банда.

В основата на една съвременна история някак естествено се оказва куфар с пари, около който се заплита и разплита цялата фабула от забавни случки с криминално-приключенски привкус и художествена биографично-историческа стойност.

В тази сложна среда героят се откроява с непоколебимия си житейски стоицизъм: „Нещата са такива, каквито са, и каквото има да става, ще става.“ И с двете си ключови умения: създава бомби и извлича алкохол от козе мляко.

Ето така писателят навързва великолепно една върволица от случки, в които Алан Карлсон създава неочаквани приятелства с президента Труман, генерал Франко и генерал Шарл дьо Гол, комунистическия лидер Мао Дзъдун, природения брат на Алберт Айнщайн и Юлий Борисович Попов – технически директор на ядрената програма на Съветския съюз. Сблъсква се с лудостта на Сталин и маршал Берия и попада в Гулаг, пътува с кораб, подводница и прекосява с камила суровия Тибет, става американски шпионин, замесен е в създаването на атомната бомба и в споразуменията за разоръжаване между САЩ и Съветския съюз.

Ето как един политически незаинтересован швед стана част от световната история и глобалната стратегия за запазване на световния мир. Защото по природа беше пацифист и вярваше, че е излишно хората да се избиват, защото ако са само малко по-търпеливи, всички до един някой ден ще умрат.

Покрай сюжетната линия с куфара Алан създава още няколко приятелства до живот с Юлиус, Бени, Хубавицата, Босе, Шефа и слоницата Соня, и преоткрива Аманда за себе си. Защото има ли смисъл човешкият живот, ако трябва да го живееш в сто години самота?

jonas-jonassonТака подходящо симпатична ми се стори снимката на автора на гърба на книгата. Сякаш не съм си го и представяла другояче. С чаровно окръглени и смеещи се очи, порядъчно пухкавост и .... перка на гърба! 


Издателство Колибри, 2014
Превод: Елена Радинска

Книгата в Goodreads
В други блогове:
Книголандия, Lammoth

 

Visitors 271457