Main menu
  • kniga.png

choveka-uveЧетейки книгата си мислех колко ли хора ще са щастливи със съсед като Уве? Мислите ли, че са много? Не съм сигурна. Но съм убедена в своето щастие.

В тази книга за мен са най-удивителни две неща: образът на Уве и стилът на разказа. Убедена съм, че в начина, по който е разказан образа, се крие ключето към огромната популярност на романа и на Уве. Един опростен, трогващ и обобщаващ разказ, събрал верните думи в точните кратки изречения. В оскъдно кратки диалози. Защото „хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.“ И ако героите често „прочистват гърлото си“, то е навярно заради огромното значение на всеки полутон в изреченото или, в краен случай, заради инатливо непослушание на автора към добросъвестния редактор. Вярвам, че е по-скоро първото.

Разказът непрекъснато ни среща с човека на име Уве и човека, който беше Уве. Докато накрая ги събере в едно лице, на чието погребение присъстват над триста души. Факт, който би накарал виновника да сумти гневно и нечленоразделно през носа си. Мен също.

Образът на Уве детронира всички останали заради своята сила и простота. Уве е от изчезващ хуманоиден вид. Той е от онова поколение мъже, които вършат каквото трябва, без да говорят излишно. Човек на отговорността, реда и правилата, който иска няколко простички неща в живота си:

„Покрив над главата, тиха улица, подходящият автомобил и жена, на която да останат верни. Работа, която да дава нещо ценно.“ И да придава стойност на човека.

Уве не обича да плаща без причина, не понася хора в бели ризи, татуирани гърла, руси бурени с лице, намазано като клоун и очила, големи като шлем; произнася думата „хора“ сякаш е мръсна и вижда невидимата емоционална връзка между хора и автомобили, заради която не би простил и на приятел.

Уве е наясно с всичко, което е черно на бяло. И допуска една жена до себе си да придаде цвят на света му. Образът на Соня е жизненонеобходим за романа. И за образа на Уве.

„Всички хора искат да живеят достойно, но достойнството е различно понятие за различните хора.“, казва Соня (цветната вълшебница).

Тя знае една тайна, заради която го обича цял живот: „Не можеш да ме заблудиш, мили ... Ти танцуваш отвътре, Уве, когато никой не гледа.“

Зад достойните деца се крият достойни родители. Незабравими глави в книгата са написани да потвърдят това. От тях у читателя се запечатват няколко образа: майка, пееща в съботно утро на прозореца; баща и син,  потънали малчаливо в своето занимание. Двамата никога не говорят излишно, защото важните неща се губят в множеството думи.

Това е Уве. Уве с голямото сърце. Всеки ще го открие за себе си по своему. Защото човек или разбира, или не. Няма смисъл да се обяснява останалото.

Ave Уве!“, както бе казал един друг блогър. Ревюто му може да видите в Книжен Петър.
И още в Книголандия и в блога на Мария Донева.


Издателство Сиела, 2014
Превод: Цветана Гечева

Книгата в Goodreads

 

Visitors 262447