Main menu
  • kniga.png

godnadivzaekaЧетенето е добър начин за убиване на време и в романите на Арто Паасилина. Но те ще ви дадат много повече от това. Възможно е да ги четете с недоумение или пък с твърде широка усмивка.

Отличителна за героя на Паасилина и в двата романа е трансформацията му в горски човек, който по волята си или по принуда на обстоятелствата се отказва от предишния си нормален живот. В „Годината на дивия заек“ (Колибри, 2014, превод: Ралица петрунова) срещата на Ватанен с ранения горски заек отключва началото на тази екзистенциална промяна. Героят на Паасилина е своенравен чудак, леко абсурден, но не и нереален. Животът му е интересна интерпретация на този на писателя и доказва, че всеки може да намери свободата си във вековните гори на Лапландия или просто вдън горите, където можеш да бъдеш себе си и да развиеш вродената си способност за оцеляване в естествена среда. Там животът е лесен, макар и нелек, защото имаш естествени врагове и естествени приятели, лесно разпознаваеми.

Общуването с природата и горските същества е балсам за отшелническата душа, а срещите с екземляри от вида Homo sapiens често се превръщат в абсурдни случки. 

melnkvsrlunataИ докато в „Годината на заекаабсурдът достига кулминацията си на срещата с военните аташета, то в „Мелничарят, който виеше срещу луната“ (Колибри, 2014, превод: Максим Стоев) героят Хутунен официално е обявен за луд и изпратен в съответното лечебно заведение. Спонтанен и необуздан в реакциите си, той контрастира по необичаен начин на подреденото еснафско общество. Изважда навън цялата си мъка, самота, жажда за свобода и тъга, виейки нощем срещу луната, с което предизвиква поредица от необичайни събития за малкото финландско селце.

И така по цели нощи „насам-натам за едно най-необичайно виене.

Въпреки че излиза през 1975г. „Годината на заека“ звучи доста по-актуално от „Мелничарят“, който е издаден шест години по-късно. Оригинална сюжетна хрумка е тънко вплетената ирония към половинвековната политическа кариера на президента Урхо Кеконен, за когото един от героите е направил задълбочено секретно изследване със сензационни заключения. Политическата сатира, нахлуваща и в съседни държавни територии загатва за дългогодишната братска дружба между Кеконен и Хрушчов, респективно между финландская и руская водка, достигнала своя апогей с връчването на Ленинска награда за мир на финландския президент.

Повтарящ се епизод във фабулата на двата романа е тайнството, свързано с варене на домашна ракия, което явно е преследвано от закона и в по-труднодостъпните географски ширини. Варенето на домашна ракия е ритуал, който сгрява самотната душа в студените нощи и ражда мъжки приятелства. Добре познато и по нашите по-южни ширини.

И ако задълбочим още по темата за самотната душа, ще открием ролята на жената в житейския катарзис на героите и в двата романа. Образът й напълно хармонира с представите за натуралната финландка – внушителна, пищна, устойчива и по мъжки оправна, овладяно романтична. Това, разбира се, е добрият женски образ в романите му. Прототипът на злата разновидност е универсален за всяко кътче на света.

Друг общ елемент за двата сюжета е символиката на църквата. Това е предразполагащо към уединение духовно място освен в случаите, когато появата й не е плод на мегаломанията на селски първенци. Тогава може да се случи да бъде осквернена. От луд или дори от свещеник, защото набожността по правило не е присъща за свободния горски дух, бродещ из горите на Лапландия.

Така стоят нещата при Арно Паасилина. Не знам дали по северните ширини е гениален писател, но за нашите е твърде благоприятен за четене. Носи утеха и пълнота на изживяването за хора, родени да бъдат отшелници.

Лично за мен тези две книги бяха най-хармониращото четиво през малкото откраднати дни, изскитани в горите на Беглика. Щеше ми се да усетя отново свободен духа на горските същества, обитавали ги преди години. Днешните оцелели са прогонени вдън горите от настъпващата цивилизация и модерните играчки на дървосекачи и авджии. И ако някога можеше да видиш с просто око лисица, диво прасе или дори сърна, да чуеш вълка или мечката, то днес срещаш само пасящи крави или коне, и отпадъци, напомнящи за набезите на човекоподобни, които би трябвало да назоваваш с понятието „цивилизовани хора“.

Арто Паасилина е особено подходящ за тях.


Издателство Колибри, 2014

Преводач: София Бранц

Книгите в Goodreads

 

Visitors 303666