Main menu
  • kniga.png

rafa-moyata-istoriaРевю на Бени в 'Четецът' ме вдъхнови да я прочета.

Винаги съм харесвала Федерер – аристократът, за когото тенисът е просто „развлечение за джентълмени след следобедния чай“. С физика, създадена за тенис, за което липсата на сериозни контузии е безспорно доказателство. Фактът, че в тази книга Надал признава това ме спечели още в началото на негова страна. 

Досега не се бях интересувала толкова от неговата история и останах впечатлена. Не толкова от стила на книгата, колкото от искреността и непринудеността й. Напомни ми историите на Иво Иванов, в които изпод простите думи на разказвача изненадващо се ражда вдъхновяващият образ на добрия човек с необикновени възможности.

Такъв е Рафаел Надал. Помирил две личности в едно тяло – човекът и състезателят.

Човекът Надал е грижовен, стеснителен и непринуден. Възпитан да бъде просто добър човек с необикновени качества. Човек, който иска да подреди света около себе си, да го направи по-логичен и безопасен за близките си.

Играчът Надал е странник, облечен в защитна броня, обладан от въздействието на самохипнозата, надянал безизразното си „възпитано лице“, стриктно спазващ своите ритуали и планове за игра, ожесточен, непроницаем и непробиваем противник, всяващ ужас с форхенда си с лява ръка. Рафа е хладнокръвният убиец в тениса, съчетал в себе си пламенността на Макенроу и самоконтрола на Борг. Човекът, който „чува“ топката. И за когото професионалният тенис е просто работа, в която трябва да вложиш цялата си всеотдайност и постоянство, за да достигнеш върха. Защото си роден да побеждаваш.

Тенисът е игра, в която трябва да осмисляш много информация страшно бързо; трябва да разсъждаваш по-добре от съперника си, за да успееш. А за да разсъждаваш трезво, трябва да си спокоен.“

Зад неговия успех се крие една задружна фамилия и един всеизвестен чичо. Чичо Тони – вечно недоволен, безкомпромисен и суров. Тандемът Рафаел и Тони Надал създаде шампиона Рафа и предизвика исторически мачове като финала на Wimbledon 2008 и този на US Open 2010, детайлно разиграни в книгата. Но в действителност това е непринудено разказаната лична история на Рафа от Рафа, в която разказът на места се дистанцира и преминава в трето лице, за да допълни скромната субективност на разказвача с фактологичната обективност на съавтора Джон Карлин - редактор за „El País“. Още един добър тандем, запечатал завинаги в книга противоречивия образ на Рафаел Надал.

Най-впечатляващо от всичко е отношението на неговото семейство и жителите на родния му град към успеха и славата му. Няма овации, фалшиви суперлативи и излишно внимание. Те просто са винаги до него, с мълчалива подкрепа, в добри и в лоши моменти. Точно тази, от която Надал има нужда. Тази, която му осигурява душевно равновесие и превръща дома му в негова крепост, в която винаги бърза да се завърне.

„Когато Рафаел приключи спортната си кариера, той ще си е същият човек – моят син.“ – споделя майка му Ана Мария.rafa

Това е Рафа – удивителна личност с две лица. Преминал успешно през суровата школа на чичо Тони, за когото:

„Светът е достатъчно голям и без ти да си мислиш, че и ти си голям. Въпросът е просто да знаете кои сте, къде се намирате и че светът ще продължи да съществува по същия начин и без вас.“

 

Превод: Катя Перчинкова
Книгата в Goodreads

 

Visitors 262415