Main menu
  • kniga.png

kuklata-na-kokoshka„Когато птиците пееха по-силно, Бонифас Вогел седеше неподвижно от страх, че ако се изправи, главата му ще се удари в най-красивите трели. [...] Бонифас беше като стъклена чаша в магазин за слонове.“

Кристално крехко, красиво и нежно начало на книгата. Направи ме въздушна, уви ме в ефирна прозрачна тъкан и ме остави да съзерцавам 10-тина минути няколко прекрасни изречения на страници 12 и 13. И после дълго да ги препрочитам наум, вървейки по пътя си.

Пленително начало. С герои чупливи като кукли и нереални като същества от притчи. Живеят в различно време, но съдбите им се сбират в кълбо от сложно заплетени нишки, които само разказвачът може да разплита. Защото често принуждаваме света да бъде такъв, какъвто вярваме, че е и даже не разбираме, че лъжем себе си. А разликата между живота и смъртта, теглото на душата, е един papilio demodicus /вид африканска пеперуда/

Бонифас Вагел бе човек без бъдеще и без минало, живееше сред метафори с глава, съставена от „черепни многоточия“.

 „Исаак Дрезнер играеше с най-добрия си приятел Пърлман, когато между уличния ъгъл и топката до гредата се появи немски войник. [...] Главата на Пърлман се търкулна от обувката на Исаак на земята, към един невъзможен, абстрактен ъгъл, като произведе странен шум, удряйки се в улицата. Един почти недоловим шум, от онези оглушителните.“

Пърлман е глинена кукла, но петдесет години по-късно Исаак Дрезнер все още влачи тежестта на онази далечна глава с десния си крак. Защото човек никога не забравя мига, в който е видял своето първо, грозно в голотата си, несъответствие.

Цилия се беше появила от нищото „като сянка на птица върху масата, вървяща, без да разбира, че върви. [...] Роклята й беше запъхтяна.“pepruda

Това, което събира героите на едно място и обединява съдбите им са три-четирите хиляди тона бомби, изсипани над Дрезден по време на Втората световна война.

Структурата на книгата е твърде оригинална, за да я забравите. Крехкото начало преминава в кратки епизодични ескизи за живота на първоначалните герои, прелива в „роман в романа“, вмъква нови персонажи, редува разказвачите, създава животи, в които един персонаж често въвежда друг, оплита като в театрална постановка съдби на хора, кукли и митични герои, слива притчи с модерно изкуство, размесва смело фабулата.

В нея книгата може да бъде музикална пиеса, но изписана с букви. Заровена в земята, тя пуска семена и ражда живот. Защото растенията се нуждаят от светлина, а „вътре в птиците е много тъмно. Вътре в хората е още по-тъмно.“ И ако не сте доволни от случващото се, трябва само да подскочите няколко пъти, за да промените посоката на вселената. И съдбата си.

Такива и още много метафори са втъкани в „Куклата на Кокошка“. На места ми напомняше за музиката на „Внезапни улици“Една различна книга за истините, подходяща за атеисти и вярващи, които, при все че гледат с различни очи, имат изненадващо еднакво отношението към куклата на Кокошка. И това им помага да се разбират. А щом хората се разбират, войните избухват по-трудно и бомбите падат по-малко. И сънят е приятен начин да се пречистиш от греховете си.

Оригинална работа на интересен творец за хора, които разбират метафори. Защото всички ние често водим „нашите измислици на опера.“ И караме останалите да повярват в тях. А истината може би не бива да се търси в думите, по-скоро в разстоянията между тях. Книга, която дава шанс ентропията да роди живот.

"Life imitates art far more than art imitates Life." - Oscar Wilde


Издателство Прозорец, 2014

Превод: Здравка Найденова

Книгата в Goodreads

 

Visitors 271456