Main menu
  • kniga.png

the english patient cover„Кой си ти?
Не знам. Все ме питаш.
Каза, че си англичанин.“

Новото издание на „Лъчезар Минчев” е приятно за четене и докосване. Светли приветливи страници, чиято подвързия остана доволно здрава след прочитането въпреки немалкия им брой. Сивата корица на „Пясъчна буря в Либийската пустиня, 1942г.” прикрива съкровените вселени на четирима души и крие непознати аромати на пустиня, полепващи по сетивата като прах от буря, завихрена от ветровете Дату, с уханията на Гибралтар, или симум, с мирис на редки цветя, от който ти се вие свят. Книга, която може да вдъхнеш като аромата на кучешка лапа – чист като катедрала, ромолящ на грандиозни пътешествия.

Войната идва в живота на героите като пустинна буря и ги затрупва с огнената прах на безжалостния Харматан, облива ги с „кървави дъждове“, изпепелява душите им. А те са все горящи хора.

Англичанинът разказва тихо пустинни истории в стая с нарисувана градина по стените. Неузнаваем с външността си, загадъчен с амнезията и притегателен за Хана с ерудицията си и заради възможността да посвети на него грижите, с които не е могла да облекчи страданията на баща си.

„Някои англичани обичат Африка, Част от мозъка им отразява съвсем точно пустинята. Там са в свои води.“

Хана – крехка, тъжна, не с време помъдряла за годините си. Пораснало дете, осиротяло с юношеството си, което войната бърза да превърне в опустошена жена. Да й отнеме всичко. И заради това я среща с любовта.

„В ръцете й се бе развързвал възелът на живота на много мъже... Войната бе превърнала много сестри в емоционално-объркани слугини в червено-жълти униформи с кокалени копчета.“

Кип – сигхът с цвят на тъмнокафява река и очарователна усмивка, чийто пулс тупти като ехо от часовников механизъм на мина. За него англичанинът казва, че е един от воините светии. Fato profugus – беглец на съдбата. За Хана той е огънят, край който нощем да се сгуши, да се спаси от тъмнината в себе си.

Караваджо – стар приятел на баща й, учител за Хана, и за Кип. Образ, създаден да довърши пълнотата на останалите. За да ги видим през очите му, да станат още по-оригинални. Посивял и помъдрял, той се завръща в живота на Хана в труден миг, за да застане тихо в сянката й и да наблюдава с удовлетворение как малкото момиче се е превърнало в прекрасна непозната с черти, различни от онези, приписвани от въображението му. Още по-прекрасна. Той иска да внесе порядък в хаоса, да подреди донякъде света на Хана чрез света на Кип. А всъщност „неприятното е, че всички ние сме там, където не трябва.

Хана и Кип – за тях правенето на любов е като създаването на света. Наново. Отначало. Свят, който ще е толкова нетраен, колкото предишния. Свят, който среща през 1945 чрез двама души два различни континента.

Англичанинът и Кип – всеки си има своя библия. „История“ на Херодот срещу свещената книга Ади Грантх. Двама изгубени в страстта си мъже. Единият – в пустинята. Другият – в технологиите за обезвреждане на мини. Какво ли прави англичанин на страната на германците и индиец на страната на англичаните? Това са непознатите закони на войната, които раждат хаос от човешки съдби. В романа Италия е страната, която устройва среща на герои от три континента, на техните култури и индивидуалности.

И въпреки силата си те са погълнати от необятността на пустинята и абсурда на войната. За тях Либийската пустиня носи в името си примамливия кладенец на „б“-то си и протяжността на „и“-то.

Фонтани и спирали от пясък се вихрят. Хаосът се разразява постепенно. Цялата пустиня ври, подклаждана от надигащи се подземни сили... И всичко в далечината избледнява. Вселената кипи.

И всичко идва от онази близост, която пустинята създава само. Пустинята разказва как човек се влюбва. И изпепелява от любов. Как се обича по човешки нечовешко във време на война. Тук любовта е необятна и едновременно с това е толкоз малка, че да се изниже през иглено ухо. Ондатджи е вълшебник, който пише с четка. Тушира често стандартното до незабележимо и провокира с фин контур читателя към безброй чупливи въплъщения на любовта, невидими с окото на войната.

Войната крие тайната на всички пустини от Ювенайт до Хирошима: „Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието й тежи върху нея; тя ще падне – и вече няма да стане.


***

За съжаление пропуснах срещата с Майкъл Ондатджи и Мирослав Пенков в края на септември в София. Но я видях с искрящите усмихнати очи на всички хора, поели с развълнувани ръце подписан екземпляр на книгата.

И вие можете, ако не сте:
„Денят започва с култура”
Интервю с Майкъл Ондатджи в Лира.бг


А филмът заслужава книгата не само с Оскарите си. Удивителна роля на Ралф Файнс. Великолепни Кристин Скот Томас и Жюлиет Бинош. „Едно нещо осъзнах по време на филмирането – че книгата не е филм и филмът не е книга”, споменава в интервюто си Ондатджи. И така е най-добре.


Издателство Лъчезар Минчев, 2014
Превод: Валентина Донкова

Visitors 271456