Main menu
  • kniga.png

klubnalubiteliteОтново епистоларен роман. С този жанр винаги се чувствам малко притеснено, защото изведнъж те допуска непривично близо до себе си. След историческия „Август“ обаче, в този се гмурнах без задръжки. Ако сте се докосвали до него, знаете защо. В блога на Мария Донева прочетох толкова омайни слова за книгата, че веднага си я поръчах. Знаете я, Мария, каква е вълшебница!

Книгата те прегръща в обятията си още с първите страници заради непринудеността и дяволитостта си. Сякаш си срещнал стара приятелка, която ти разказва живота си през времето, в което сте били далеч една от друга. Усмихнато, доверчиво и искрено. И още по-хубаво става, когато тя е човек, влюбен в книгите. Вълшебството се случва.

Романът разказва за Джулиет, журналист и писател, която пътува из Англия, за да представи книгата си и да потърси муза за нова. Епистоларният стил придава особена загадъчност на образа. Очарователна й непринуденост в отношенията с хората е рамкирана от бялата сдържаност на листа.

С този похват в сюжета се въвеждат все нови и нови герои, толкова различни един от друг и така прекрасни в обикновеността си хора от живота, които отиват да издоят кравата или да оправят разсада от розмарин и мащерка преди да се захванат с писането на следващото си писмо до Джулиет. Войната се влива контрастно с черни оттенъци сред закачливите светли тонове на разказа и придава на лицата им тъжно-сиви контури. Насища дълбочината в очите, втъкава скрита символика в движенията на ръцете и тялото. Учестява ударите на сърцето.

По необичаен начин в сюжета се вмъква историята на нормандския остров Гърнзи по време на Втората световна война. Войната винаги ражда хаос от човешки съдби. В този са преплетени съдбите на милосърдната и смела Елизабет, немският офицер Кристиян, Кит, Амелия, Ебен, Изола, Илай, Реми, децата на Гърнзи, изпратени в изгнание далеч от родителите си, за да бъдат спасени от бомбандировките, историята на едно прасе, на един почитател на Чарлс Лам и на един литературен клуб, писмата на „Сенека“ и още много книги и истории, от които е създаден този роман. И за кой ли път доказва (като в „Крадецът на книги“), че хуморът и книгите са единственото средство да понесем непоносимото.

„Започнах да харесвам литературните ни сбирки, те ни помагаха да понесем окупацията. Някои книги ми се видяха интересни, но аз си останах верен на Сенека. Имах чувството, че ми говори лично на мен, и лековатата му хапливост ми допадаше. Благодарение на писмата му преживях всичко, което ми се струпа на главата.“

А умът има способността да превръща всяко нещо в приятел и да помага на тялото да преодолее болката.

„Животът свършва, смъртта продължава. За смъртта няма край. Дано поне за скръбта да има. Тя е заляла света като потопа от Библията и ще отнеме време, докато водите й се оттеглят. Но тук-там вече има малки островчета на ... надежда.“

И сякаш, за да докаже, че в книгите има таен инстинкт за намиране на идеалните читатели, книгата на Джулиет за войната я отвежда по незнайни пътища до остров Гърнзи. Читателят постепенно открива, че зад забавната Джулиет, родена от думите върху белия лист на писмото, се крие още една лична болка, която не умее да крещи. „Леката скръб е бъбрива, силната е безмълвна.“ Сенека

Във втората част на романа Джулиет избира да акостира в реалността, да погледне в очите новите си приятели, да се разтвори в тяхната болка и да я слее със своята. Бушуващият океан, постоянно променящото се небе, зелените поля, дивите цветя и най-вече хората в Гърнзи й помагат да го направи, ако не по-лесно, то свободно. В нея съзирам и крехката опора на перото на по-младата писателка. 

klub-lyubiteli-en„Нормандските острови са се присъединили по своя воля към короната, но – обърнете внимание на това, скъпи читатели, - и до ден днешен кралят няма право да се разпорежда с тях!“

Непринудена, усмихната, докосваща сърцето, чиста и дълбока, обичаща хората книга. Корицата й отива, макар че харесвам повече тази на най-първите й издания. Да се добави към списъка на любители на книги, чиито сърца биха понесли всичко това, написано от две, необяснимо слели се в едно, писателки на различна възраст!

Е, животът не свършва, а продължава.

Издателство Колибри, 2013
Превод: Анелия Николова

Книгата в Goodreads
Още за нея в: Книжно: на по книга, двеБиблиотеката

 

Visitors 245546