Main menu
  • kniga.png

eta-oto-ema-huperЕфирна като вятъра, дълбока като океана, кратка като живота, силна като болката, удивителна като старостта. Това е тази книга. Можеш да я четеш на всяка възраст, ако умееш да съзерцаваш живота.

Ета, Ото, Ръсел и Джеймс – това е животът, изплетен от криволиците на техните съдби и личен избор, срещи и раздели. Прекрасни персонажи, наситени с хармония и интуиция. В роман, който разказва спокойно сякаш размесва тесто за сладки. Избира точните герои, сипва премерено количество истории, щипка война, стрък писма (с думи, изрязани като дантели) и дава свобода на фабулата да се разлее в няколко посоки, от които дегустиращият читател да приеме тази най-близка до вкуса му. След това омесва изкусно детството със старостта, срещите с раздялата, войната с любовта, разбърква дати на писма и репликите на герои сред изобилие от диалози. Нероденото дете се ражда в нечовек. Несподелената любов се споделя в мечти. А самотата се лекува с преследването им. Така читателят се сдобива с необикновена история. Историята на Ета, Ото, Ръсел и Джеймс.

В нея изборът е важен. Изборът да обичаш, да чакаш и да следваш мечтите си. Често ролите се разменят. Очакването е различно в младостта и в старостта. В младостта си чака Ета: „чакаш и работиш“. И в чакането прави курабийки и сладкиши. „Дишам и чакам“- така очаква Ото в старостта. И майстори скулптури от хартия и брашно. За да напомня на Ета и на себе си, че има за какво да се завърнеш у дома.

Ръсел: „Ще продам пикапа, ще си купя кон и ще поема на север. Ще намеря елените и ще тръгна с тях.
- После ще се срещнем вкъщи.
- После ще се срещнем вкъщи.“

Така книгата носи и друго послание: „Не се страхувай да следваш мечтите си“. Защото това е животът.

Ета: „Всички се страхуваме. Животът нямаше да е живот, ако не се страхувахме. Страхувай се, гмурни се в страха си. Скочи в него, Ото. Само не забравяй да се пазиш.“

Да следваш мечтите си е като да обичаш себе си и другите. В този роман любовта е очакване. Очакване на другия да се завърне у дома, защото да обичаш означава да позволиш на другия да следва мечтите си. Просто и трудно е. Като да гледаш как невръстни момчета, преследващи мечти, намират смъртта си в безсмислието на войната.

Ото: „А ние, останалите, ще гледаме отстрани, без да можем да направим нещо. Без да знаем дали да ги предупредим какво ги очаква, или да ги оставим да се порадват на последните дни от живота си. Не съм сигурен за кого е по-тежко, за тях или за нас.“

Накрая ще си позволя да вмъкна любим цитат от равносметката на Чарли Чаплин, направена в реч на 70-ия му рожден ден:

„Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж забелязах, че всичко, което ме заобикаля, ме приканва да израствам. Днес аз наричам това „Зрялост”. {...}
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея в миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само с настоящият момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден заради самия него и наричам това „Осъществяване”.“

Ето за това разказва този роман. За себеоткриването и осъществяването. Спокойно, непринудено и увлекателно. Прекрасно четиво за тихите ви вечери.

Kрасив дизайн на корицата, лесен за четене шрифт и чудесен превод, издателство Милениум, 2014. Превод: Маргарита Терзиева

Книгата в Goodreads
Още за нея в: Аз чета (чудесен прочит на Мила), Книгозавър, КниголандияКнижно: на по книга, двеЛевитация, Библиотеката

 

Visitors 271456