Main menu
  • kniga.png

muchachasЗа първи път разгръщам книга на Катрин Панкол. Защо Muchachas? - се питах преди да я започна. След известно ровене открих, че тази испанска дума дава универсални дефиниции едновременно за момиче, любима, слугиня и за момче, юнак, слуга. Оригинална дума със събирателно значение за мъжки и женски род.

А после намерих една простичка феминистична дефиниция в Yourdictionary (the dictionary you can understand*), в която открих прозрение:

„An example of muchachas is what a girl may call her group of female friends.“ **

Това са героите на Катрин Панкол – нейният кръг от приятели, така добре „опознати“ и убедително пресъздадени, че ги превръща във ваши приятели, чийто живот проследявате с вълнение. Писател, способен да изгради от една необичайна случка няколко пълноцветни образа – тези на Стела, Леони и Рей.

За героите си тя казва:

„Когато пиша, аз се отъждествявам с всичките си герои. Мъже и жени. Деца и възрастни. Влизам в кожата им, в главата им… Мъжете и жените изпитват едни и същи емоции. Не ги изразяват по един и същи начин, това е всичко. Мъжът говори малко, но чувства толкова, колкото и жената.“ (Интервю на Елена Пенева в Dnes.bg)

Затова момичетата й са пълноцветни като корицата на книгата. Амбициозната красавица Ортанс Кортес, плахата Жозефин и непознатата досега на читателя Стела - северната принцеса. Не съм очаквала да ги срещна такива зад тази корица. Няколко убедителни образа, от които оживява пълнокръвен този на жената – едновременно дръзка и силна, плаха и колеблива, страхуваща се и способна да се изправи срещу страховете си. И в същото време неотделими от образите на момчетата – Гари (творецът), Филип (благородникът) и Рей – дяволският красавец. Защото, ако зад всеки успял мъж стои по една жена, то можем да твърдим и обратното: зад образа на всяка жена се крие по някой мъж. Или поне нейното детство, в което е замесен.

Филип помага на крехката Жозефин да повярва в себе си, защото знае как да обича. Рей е онзи, който кара жената да става чуплива, да се затваря в себе си, обсебена от страховете си от него. Теми, присъстващи и в предишните романи на Катрин Панкол.

Книгата гостува за кратко на вече познатите Ортанс и Гари – двама „модерни“ герои, които биха могли да съществуват пълноценно и поотделно, всеки със своето изкуство, но са избрали да го правят заедно. Свободни, лесно приспособяващи се към света с идеята да сбъднат себе си. После ни среща отново за кратко с Филип и Жозефин (най-приятната среща), а след това ни захвърля в суровия свят на Стела в малкото провинциално градче Сен-Шалан, разпределен между грижите за сина й Том, работата във фирма за скрап и страховете от миналото й.

Действието пътува за малко из Италия и Лондон с Жозефин и Филип и се застоява за дълго във Франция. За да навлезе в най-трудната част на фабулата – разказът за живота на Стела и Леони, в който яркостта на цветовете рязко прелива в дълбочина на психологическите детайли. Тук цветовете започват да крещят, а нюансите да се колебаят, страхуват и подчиняват. Красотата е осквернена. Остава единствено болката и очакването за бунт. На фона на този ад предишните герои стават смешно претенциозни, но това е само привидно под влияние на емоцията.

Катрин Панкол разказва с изчистени, кратки и точни изречения като човек, завършил литература. Няма я романтичната претенциозност, напудреност или пищност на фразата, защото тази книга е просто разказ из живота на няколко души.

И ако сте чели книгите от първата й трилогия, знаете, че Катрин Панкол се чете на един дъх и не стига заради любопитството да видиш как ще се разгърнат ‘момичетата’ в следващите части. Мъжките й образи са не по-малко убедителни. Казват, че читателите й са предимно жени. Да видим. Мъжете обикновено са любопитни да опознаят жените, но често не си го признават.

Издателство Колибри, 2014
Превод: Румяна Маркова

* Речникът, който може да разбереш.
** “Пример за muchachas е думата, с която момиче назовава група свои приятелки.“

Visitors 271457