Main menu
  • kniga.png

karastoianov edna noshtВчера се навършиха 120 години от рождението на Гео Милев.
Снощи довърших последната страница от книгата на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“. Нетърсена случайност.

През целия ден социални мрежи и регионални електронни издания не спираха да споделят постове за поета. Рождение, биография, творчество. Всичко това, което сме чели за него някога, опитвайки се да пишем за поезията му. И въпреки прочетеното той винаги си остава някак отдалечен, неуловим и странен за своето и за нашето време.

Е, няма как подир целия онзи ад да не трошиш и шаблоните. Всички шаблони! Де що има шаблон, трябва да се руши и зачерква. Защото какво трябва да искаш от тоя живот? [... ] Нищо друго освен всичко, мой човек!“

Ето това ни смущаваше при срещата ни с поета. Тази смесица от удивление и страх пред таланта му. Затова отдавна чаках да чета такава книга за Гео. Написана през сблъсъка между символизма на художествения жанр и експресионизма на дневника. Подобно стиховете на онези млади поети, публикувани в първите броеве на сп. „Пламък“ в далечния януари на 1924-та. Една смела среща на читателя с поета в пет части, която наруши шаблона и ми напомни за срещата с Вапцаров във филма „Пет разказа за един разстрел“. Но беше по-хубава, защото бе в книга.

Тази книга е толкова роман за поета, колкото е обстойна хроника на историческите събития между 1923-1925, кратък очерк за живота и творчеството на Гео Милев, и донякъде на Георги Шейтанов, пълнокръвен разказ на очевидец на онези смутни времена и лична изповед на наш съвременник, написана в диалози на езика на след Освобождението – причудлива смесица от турцизми, русизми и източни български диалекти.

Хронологията на романа обхваща периода 1923-1925, започва с ареста на Шейтанов и Гео Милев и завършва с тяхната екзекуция. Едно предизвестено движение в кръг, което начева и приключва в една и съща нощ. Нощта на смъртта. Хронологията на дневника е абсолютна и излиза с месец извън цикъла на една календарна година (29 декември 2013 – 3 февруари 2014). В романа има оригинално преплитане между абсолютно и относително време, което майсторски играе ролята да подсилва символиката и експресивността на събитията.

Примерно двете хронологии се срещат в деня на Велики четвъртък, когато се случва атентата в църквата „Света Неделя“. Хронологичният паралел продължава и през Разпети петък, когато започнали проверките. Малко след това сме свидетели на среднощния разговор между поета и Никола Гешев, чиято символика загатва за предстоящото „индустриално рязане на глави“. Накрая разказът се излива в кулминацията на Великден чрез онова „Евангелие от Ирода“ – една потресаваща следосвобожденска енциклопедия на убийствата 1923-1924, от която не можеш да си поемеш дъх, втрещен и гневен към онази „демократическа България, управлявана от най-просветеното правителство“, която легитимира доносничеството със закон и която душѝ, стреля и беси без съд и присъда. Тези завери за власт между царисти, комунисти, анархисти, земеделци и прочие, назовани много точно с думите на английския журналист Джосая Клемент Уеджууд като „най-странният комплот в цялата световна история на заговорите.

 Кошмарното е, че в него загиват хиляди хора, а сред тях и много хора на перото. Ужасяващо е прозрението на поета за цензурата, която слага завинаги край на онова Волтеровото:
Je ne suis pas d‘аccord avec ce que vous dites, mais je me battrai jusqu’au bout pour que vous puissiez le dire.
*

Още два интересни времеви паралела забелязах в романа. Първият е направил авторът с думите на Манделщам: „Никъде другаде не убиват заради поезия“ . Мислел го е някъде през 30-те. „И ако го е мислел - вярвал ли го е?“ – се пита писателят Карастоянов. Днес ние го вярваме.

 geo milevХудожественият разказ около историческите факти вплита в себе си и субективен анализ на поезията на 30-те през погледа на Гео Милев, поместен на няколко места във фабулата: в разговора между Милев и Шейтанов в кръчмата „Батенберг“, в наставленията към младите Геовци, за които поетът е станал кумир, в онзи разговор с англичаните журналисти, който друг няма смелостта да проведе, в гнева на рецитираната пред приятели „Септемврий'', в мъките около печатниците за издаването на литературно списание в следосвобожденска България. Онази, която толкова прилича на тази днешната, че е страшно дори да започнеш да ги сравняваш.

„Наистина! Беше време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни, време за убиване и време за умиране.
Време за мълчание и време за говорене.
Беше време за война, но не и време за мир....[...]
Тъй беше.“

Има толкова още страници, които не можеш да забравиш в тази книга. Като онези, в които Гео, Мила и децата гостуват в бащината къща, и малко по-натам незабравимата страница за малката Леда, за която ще минат години преди да разбере хубаво ли е да сънуваш на английски. Лични като написани до приятел, какъвто впрочем е целият роман.

Като приятелството на Гео и Георги – толкова различни един от друг, че се допълват съвършено. gueorgi CheitanovПламъкът на Гео срещу хладнокръвието на Георги. Нетърпението срещу търпението. Така се ражда литературно списание „Пламък“ и едно мъжко приятелство.

Тъй идват трудните октомври и ноември на 2013 за писателя и за човека в кардиологията. Трудни за писателя, не само заради най-тежките глави, които предстои да напише, а и защото има да прави признание пред читателя преди да сложи последната точка в книгата.

„Тъй беше. Тъй е било. Тъй ще да е било. Както и да е...“ – често казва писателят Карастоянов.
„Казал ви го е, ама забравил да ви каже, че това е било просто разказ!...“

Било е, ама не съвсем. Защото е много повече – това са страници, в които е събран човешки живот, с целия си натрупан житейски опит, с всичките факти и материали, събирани и премисляни повече от 20 години, с вродената интуиция към словото в този край, наследено от дедите ни.

Смел роман е написал Христо Карастоянов - български, от нашия край - югоизточният на България.

„Хора! Четете умни книги днес, че да не ви се налага утре да четете забранени...“


Издателство Жанет 45, 2014

* Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш.“


Книгата в Goodreads

Още за нея от: Габриела Кожухарова в "Аз чета"

 

Visitors 262447