Main menu
  • kniga.png

roman s kokainТова е единственият роман на Марк (Лазаревич) Леви, издаден през 1936г. под псевдонима М. Агеев, чието авторство дълго време е било приписвано на Набоков. Животът на Марк Леви е също толкова загадъчен и пълен с конспирации, колкото и този на Гайто Газданов. Със свободата си на изразяване и провокативните си идеи романът предизвиква реакции още при първото публикуване на откъс от него във френско списание през 1934. Съзнавайки деликатното положение, в което се намира през 1939 г. в Истанбул, когато е заподозрян за антифашистки публикации, а по-късно и за участие в подготовката на покушение срещу немския посланик, в справка на Руското консулство, където кандидатства за гражданство, Марк Леви я определя като «безобидная книжка, в ней не содержится ни одного слова, направленного против СССР, и вообще это вынужденное произведение, написанное ради своего существования» *

В началото осезателно ми липсваше музиката, която композира с фразата си Гайто Газданов. Постепенно поветствованието и стилът й ме завладяха по свой начин. Много паралели могат да бъдат направени между този роман и „Призракът на Александър Волф‘ на Газданов. И тук присъства темата за раздвоението на личността, която сблъсква два ярко противостоящи образа – тези на Маслеников и Буркевиц.

В Буркевиц кипи онази страшна руска сила - идеологията, срещу която няма пречки и бариери. „Самотна сила, мрачна и стоманена“, която кара всеки руснак с гордост и безразсъдство да умира за родината си. Една почти незабележима вметка я описва кратко и недвусмилено: „бях в пълно неведение и даже не знаех, че думите, изричани от Буркевиц, са гръм от мълнията, проблеснала преди много години от дворянското гнездо в Ясна поляна.“ Той е роден да бъде ‘вождът на революцията‘.

Маслеников е обладан от разрушителната сила на раздвоението, родена при сблъсъка с любовта. Тогава събужда чувства наивни и чисти, несъвместими с вулгарния опит на тялото и кара да се разкъсваш между две личности и да живееш два живота – този на влюбения романтик и онзи на безсърдечния индивид.

„...от една страна влюбено желание да прегърна целия свят, да ощастливя хората и да ги обичам, от друга – безсрамно харчене на трудовите грошове на стар човек и безмерна жестокост към майка ми. (....) Но от всички многобройни раздвоявания най-остро и ясно усещах в себе си раздвояването на духовното и чувственото начало.“

Провокативно предполагам са звучали през 30-те размишленията му за неравнопоставеност между половете, в които това раздвояване на духовност и чувстеност при мъжа е признак за мъжественост, а при жената – знак за долнопробност. Няколко страници авторът запълва с подобни разсъждения, за да ги обобщи накрая в следното:

За влюбения мъж всички жени са само жени, освен тази, в която е влюбен: за него тя е човек.
За влюбената жена всички мъже са човеци с изключение на този, в когото е влюбена: за нея той е мъж.“

Такива невесели мисли, себекритичност и житейски разочарования обладават главния герой на романа преди да потъне неспасяемо в зависимостта на кокаина, теглен от тъмната половина на личността си, от желанието да опознае пълно бездната на аз-а.

ageev Главите с описание на кокаиновото въздействие са провокирали не по-малко духа на читателя през 30-те на миналия век. Тези страници обединяват модерното с класиката (кокаин са употребявали редица интелектуалци още в края на 19 век) и описват въздействащо причините, състоянието и последиците от кокаиновата зависимост. Началото е винаги една „потребност да се случат във външния свят събития, които отразени в съзнанието, да създадат усещане за щастие.“ И тази нищожна щипчица кокаин прави безсмислени усилията и времето, вложени в осъществяване на тези събития. Но след приключване на ефекта от действието й довежда до още по-жестоко раздвоение на личността, в което въздушният човек се спуща от рая и се превръща в животно. Духовното се трансформира в телесно. Човешката душа се превръща в махало, което механично се отласква от едната към другата посока. Авторът извежда тази идея дори извън ограничеността на човешкия живот до исторически и космополитни висоти.

Този стремеж да се запрати душевното махало в посока към Човечността и неизменно произтичащия оттук обратен ход в посока към Зверството бележи с чудесна, но и кървава линия цялата история на човечеството и както виждаме, тъкмо особено темпераментните епохи, които се открояват с изключително силните си и осъществени на практика възходи към Духа и Справедливостта, изглеждат особено страшни с прогресията на небивалите си жестокости и сатанински злодейства.

Mobile, но не perpetuum.

Във вътрешния джоб на мъртвия Вадим Маслеников са намерени две неща: стара кожена торбичка със сребърните копейки на Зиночка (невинна жертва на страстта му) и ръкопис, с надраскани две думи на първа страница: „Буркевиц отказа.“ (да ме спаси)

Този роман си е истинска руска модерна класика.

Издателство Колибри, 2008
Превод: София Бранц

* „безобидна книжка, не съдържа нито дума против СССР, и изобщо това е принудително написано произведение в името на своето съществуване“

 

Visitors 286134