Main menu
  • kniga.png

na sklona markus verner„На склона“ (2004) излиза точно 20 години след първия роман на Маркус Вернер „Цюндел си отива“. Романите на Вернер са препоръчителни за читатели, чиито слух и зрение отдавна са отвикнали да приемат само мимолетното и винаги търсят дълбочините. Дълбочина на образите, лекота на изразяване на философски идеи, интересна фабула, липса на комерсиално писане. Маркус Вернер пише просто за живота и с едно единствено изречение, без усилие, извежда мислите на героя си в убедителна житейска философия.

Образите му са психологически сложни, ерудирани, мислещи, колебаещи се. Срещата с тях е изключително приятна. Истинско удоволствие бе да присъствам мълчаливо на дългия разговор между героите в този роман.

Двама мъже на различна възраст и с различна житейска философия. Кларин - малко над трийсетте, адвокат по бракоразводни дела, не обича да се обвързва, консумира свободно удоволствията, които животът му предлага. Лооз - малко над петдесетте, преподавател, склонен да обожава една единствена жена, ако е способна да му даде всичко. Особняк, черногледец и мърморко според своя опонент.

Всичко започва с една случайна среща на терасата на хотел „Белвю“, разкриваща възхитителна гледка към склоновете на кантона Тичино, Швейцария. Тривиалният разговор около пейзажа, неусетно преминава в разказ на лични истории, сблъсък на житейски философии, за да достигне развръзката си в образа на една жена. Разговор, в който двамата се оказват необичайно въвлечени и необяснимо заинтригувани.

Започва с поглед нагоре към склона, който по-късно се обръща навътре към всеки един от тях, за да се превърне към края в любопитно и дори подозрително вглеждане един в друг. Този разговор загатва за символиката на пречистването на Петдесетница, около която се случват събитията в романа.

„Както може би постъпва читател с книга, бедна откъм събития: отначало му идва да я остави, в крайна сметка все пак продължава да я чете – било то с надеждата или догадката, че най-интересното тепърва ще се случи.“

Дори така, ако искате постъпете с тази книга, но я четете до края. А после се върнете и ще забележите много наглед незначителни, но твърде важни детайли. За тези, чието любопитство съм пробудила, ще добавя една лична интерпретация на темите и гледните точки в разговора на героите в този роман.

Стълбицата на семейния живот:
Кларин: „В повечето случаи свободната връзка предотвратява трагедии и освен това предпазва от печална и рядко подминаваща обичайните семейства участ. ... имам предвид брачната стълбица, която води от силното желание, през обичта, през любимия навик, през апатията надолу до антипатията, че и до омразата, и тогава идва часът на дипломираните и недипломираните консултанти, после някой прозрачен пеньоар или отчаяни прашки току-виж се погрижили за няколко финални искри, и тогава идва часът на адвоката.“

Лооз: „Възможно е да се стартира заедно от най-горното стъпало, малко под седмото небе. Влюбеност, страст, нагон. Възможно е да се приключи заедно на най-долното стъпало, малко над огъня в ада. Антипатия, отвращение, омраза. Казвам възможно е, защото дори това не е гарантирано. Но преди всичко ми се струва погрешна предствата ви, според която партньорите едновременно слизат от стъпало на стъпало по двойки, и тъй да се каже, със сходни чувства .... Няма такова механично, да не кажа хармонично, качване и слизане по тази стълба, по нея цари оживен трафик, а не регулирано еднопосочно движение с крайна цел – ада, понеже двете половинки се качват и слизат, разминават се и евентуално присядат за малко сегиз-тогиз на едно и също стъпало, по възможност на по-извисено, където изпитват доверие и чувство на близост, което им позволява пак да се отдалечат един от друг, да си махат от разстояние, ако ще и през няколко стъпала.“

Ценностите:
Кларин: „Вместо това се отдадох на неприсъщ за мен самоанализ, изведнъж ме обзе чувството, че съм безчувствен, индиферентен, плосък, бях си неприятен на себе си.“

Лооз: „В днешно време, в което е премахната ранглистата на ценностите, а самите те до такава степен са приватизирани, че всеки може свободно да си избира от коя да се ръководи, взе да се шири чувството за безпомощност.“

***
Кларин: „Стига човек веднъж да присъства като страничен наблюдател на Стрийт Парейд, за да види колко навити и в приповдигнато настроение са голяма част от младите. А що се отнася до мен самия, и аз с мойте трийсет и пет лазарника не мога да послужа за пример за нещастник: живея си живота с лекота, а това, че е кратък, е зов за мен да не пренебрегвам вкуснотиите.“

Лооз: „Нещастието е с много лица... По-разпространено обаче е едно друго лице, наподобяващо по-скоро маска, вид форма на изразяване, която завоалира страданието, а именно – трескавото веселие.“

Изневярата:
Лооз: „Така било и с верността, която за да стане реална и пълноценна, се нуждаела от изкушение, или още по-добре: от реално извършена изневяра.“

Кларин: „И сега вече проумявам защо естествената, както я наричате, вярност всъщност би трябвало да ни плаши. Щяхте ли да предпочетете жена, чиято вярност е била проверена чрез изневяра?“

Сексът:
Лооз: „Според мен във всички сфери на живота бързото пристъпване към целта и действие без много церемонене свидетелстват за оскотяване.“
„Знам, че при взаимно съгласие и отсъствие на обвързващи чувства нещата се свеждат само до секса, но тогава се получава повече празнота отколкото върховна наслада.“

Кларин: „.. а на себе си казах, че той (Лооз) е може би здраво опакован, и така да се каже, безстопанствен колет, който очевидно не е заинтересован да го намерят и разопаковат.“

***
Кларин: „Тя бе такава. Наближаваше четирийсетте, толкова й давах, възраст, в която жените, според досегашния ми опит, притежават оптималната консумативна зрялост.“

На въпроса на Кларин дали изразът му е противен, Лооз репликира: „Приложен за кайсии или сирене – съвсем не.“

Влюбването:
„Да си влюбен било душевно блаженство, придружено от леко загатнато плътско желание.“

Как да не се влюбиш в тази книга? Носи естетическа наслада на духа и щекотливо любопитство към добрите мъжки образи.

Издателство Аквариус, 2011
Превод: Радка Димитрова-Пурвин

Книгата в Goodreads

Visitors 262415