Main menu
  • kniga.png

ostatakat ot denyaСтилът на тази книга е очаквана от читателя среща на безусловната японска преданост с прословутата английска резервираност – педантично детайлен, неутрално описателен, емоционално сдържан, наподобяващ мемоарния. В действителност в нея са описани исторически лица и събития, примесени с лични спомени, художествено интерпретирани в жанра на романа. Авторът показва удивителното умение да служи всеотдайно на езика без да се поддава на емоциите.

Това е съвършеният език за героя Стивънс, предприел необичайно пътуване до Западния бряг като заслужен отпуск за добра служба. Петдневното пътешествие сред прелестите на Девън и Корнуол е подходящ момент да се обърне назад и да направи равносметка на живота си за годините на вярна служба като иконом в имението Дарлингтън Хол. Тази книга представлява интересен опит за формулиране на понятията „достойнство“, „професионализъм“ и „лоялност“ въз основа на натрупания житейски опит на обикновения герой, попаднал в необичайна среда. Понятия, в които се срещат и поздравяват учтиво две твърде специфични сами по себе си култури.

В началото на книгата попаднах на едно описание на пейзажа, което за мен представя съвършено стила на прозата й:

„ .... точно липсата на очевиден драматизъм или пищност отличава красотата на нашата страна от другите. Нейни постоянни качества са спокойствието и усещането за сдържаност. И сякаш земята съзнава собствената си красота и величие и не чувства нужда да парадира с тях.“

Погледнат отстрани с очите на читателя Стивънс е безупречният иконом, отдал най-добрите години от живота си в служба на лорд Дарлингтън - истински английски джентълмен. Иконом, постигнал връх в своя професионализъм, обслужвайки множество тайни срещи с историческо значение в имението Дарлингтън през 30-те години на миналия век. Човек, срещал се на живо с Чърчил, Идън, лорд Халифакс, министри, посланици и важни политически фигури на Англия, Германия, Франция и САЩ.

“ „Велик“ иконом е само който може да погледне назад в годините и да заяви, че е отдал своята дарба в служба на велик господар – и чрез него в служба и на човечеството.“

Изхождайки от това заключение на Стивънс, книгата прави интересни съпоставки между професионализма и достойнството в умението да служиш и в правото да управляваш, точни интерпретации за несъвместимостта на добрата стара консервативна Англия с динамично променящия се световен ред и морал, за достойнството и честта на джентълмена срещу „професионализма“ на новите политици, за границата между професионализма и човечността.

В края на онази паметна конференция през 1923 г. в имението Дарлингтън американският представител безцеремонно заявява:

„Мога ли да попитам всички вас, все благородни и добронамерени джентълмени, имате ли изобщо представа в какво се е превърнал светът? Времето, когато можехте да решавате проблемите с благородните си пориви, безвъзвртано отмина. ... Вие, европейците, явно се нуждаете от професионалисти, които да ви вършат работата. Не го ли осъзнаете скоро, провалът ви е сигурен.“

Достойнството на иконома изисква да служи лоялно на господар, който „олицетворява всичко, което смята за благородно и на което се възхищава“. Професионализмът носи и други задължения.

„Но нека сложим нещата на мястото им: задължението на иконома е да осигурява добро обслужване. Не да се бърка в големите проблеми на нацията. Факт е, че тези проблеми никога няма да бъдат изцяло разбрани от хора като мен и вас...“.

По време на пътуването си в провинцията Стивънс среща обикновения човек в обичайната му среда. Онзи, който желае да изживее живота си спокойно, без да го карат да търси решения на един или друг проблем. Тези срещи потвърждават убеждението му, че за всички ни е най-добре, ако се съсредоточим върху професията и компетенциите си. Защото винаги има риск лоялността ни да изпита разочарование, а ние да се окажем аматьори в чужда област. И това е част от цената на сделката.

И други въпроси задава книгата, които Стивънс не смее да изрече. Особената връзка между него и г-ца Кентън плахо вмъква сред онези величествени понятия още едно - човечността. Достойнство да дадеш права на емоциите си и лоялност към свободата на личен избор. Докъде свършва професионализма и откъде започва човечността? Има ли граница между тях и нужно ли е да жертваме едното в полза на другото? И ако ги поставим наравно, дали тогава животът ни би имал повече смисъл? Можем да проверим това в остатъка от деня. Остатъкът от деня е най-хубавото време, когато можеш спокойно да премислиш живота си и да намериш смисъл да продължиш до края.

„Вечерта е най-хубавата част от деня. Свършили сте всичката работа. Сега може да вдигнете крака и да се наслаждавате на живота.“

Или на филма, ако все още не сте го направили. Разликите между книга и филм са неизбежни. От значение е да не са твърде разочароващи за читателя и уместно примамливи за по-широката аудитория на зрителите. "The Remains of the Day" (1993) е изключителен филм с осем номинации за Оскар, впечатляващ с класата на актьорите Антъни Хопкинс, Ема Томпсън и Джеймс Фокс.

Въпреки това на книга икономът Стивънс е по-различен заради скритите детайли в преживяването на героя, които придават така нужната на читателя човечност на образа. Любовната история е само загатната и не носи акцента в поветствованието. Той е поставен върху самоанализа на героя, върху търсенето и откриването на „достойнството“ на живота и на новите предизвикателства за "професионализма" в остатъка от деня...

„Като се замисли човек, да развиваш умението да се шегуваш, не е толкова глупаво занимание – особено ако в това се крие ключът към топлината в човешките взаимоотношения.“


Издателство Лабиринт, 2015
Превод: Правда Митева

Книгата в Goodreads

Visitors 272517