Main menu
  • kniga.png

doklad amebaНамерих книгата в отдела за тийн литература в една добра книжарница. Оригинален дебют на млад писател, който поглежда към историята с очите на юноша от поколението на прехода. Неразбирането, оттам и липсата на интерес към онова време у днешните млади хора, се дължи до голяма степен на празнотата на специфична ниша в тийн прозата, която импровизирано опитваме да запълним с покъртителни или носталгични разкази на родители, баби и дядовци. 

Със сигурност книгата би била интересно и забавно четиво за всички от поколението на 80-те, отдавна надхвърлили възрастта на юношеството. Надявам се да се окаже и полезно за любопитни към темата 'тийнейджъри'. Тя дава свеж и оригинален поглед в стил личен дневник с вкуса на пътепис и аромата на ученически преразказ с елементи на разсъждение. Лично на мен ми напомни стила на книгите за „Малкият Никола“, с известна корекция в таргета на читателите

С очите на 13-годишна отличничка книгата описва забавните и абсурдни преживявания на група участници в международен ученически лагер в Корея през лятото на 1989 (Корея е една, само дето южната й част е окупирана от гадните американци!). Девойката е умна, талантлива, дейна и изключително общителна поради факта, че освен задължителния руски, владее още английски и френски език. Стилът на разказа печели лесно вниманието на читателя със забавната си ирония, прикрита зад детска откровеност и закачливи податки към по-възрастните. В същото време книгата дава коректна картина на действителността, допълнена много точно с наглед незначителни детайли.

Родината, семейството, приятелството, общуването, първата любов – все важни теми за съзряващата младеж по онова време, ненадейно озовала се не само на ръба между две трудни възрасти, но и в политическия преход между две икономически системи. Опитвайки се да представи спецификите на комунизма в държави с различни културни ценности и икономическо развитие, срещата на деца от различни националности в действителност откроява чисто човешките прилики между тях.

Et voilà: Sous les pavés, la plage! ('Под паветата - плаж!' - девиз на студентските бунтове за промяна на социалните ценности през май 1968)

Лесно забележим у всички посетени в книгата страни е контрастът между помпозността на идеологическите паметници и безрезервно следваната „политика на икономия“, която ражда мизерията на обикновения човек и държи недостъпни за него създадените със собствените му ръце блага и постижения в областта на строителството и техниката.

Ето едно забавно описание на статуята „Чхолима“ в Пхенян:
Един кон от желязо върху висок каменен пилон. Конят лети в бесен галоп, а отгоре му кореец, който си размахва шапката, и корейка, нарамила килимче, навито на руло. Доста съветски паметник, малко като на „Мосфилм“, само дето не се върти. До него се стига по един милион стъпала. (...) Оказа се, че кореецът не си мята капата, а държи червената книжка на Корейската комунистическа партия... (...) А корейката не била нарамила килимче, а набрани стръкове ориз, значи плодородието на корейската земя.“

И още:
„Първо се снимахме пред вечния огън, след което се запътихме към мавзолея на Ленин, който, за нещастие, беше затворен. (...) Мавзолеят на Ленин ми се стори тъмен, дори грозен. Може вътре да е интересно, все пак това е великият Ленин, но в София си имаме къде-къде по-хубав." 

Или:

„Понеже Корея е страна на икономията (жив пример за това е, че фонтаните пред JUICHE ги пускат само три пъти годишно), единият ескалатор го пуснаха специално за нас.“

„Стигнахме парка. Обаче само ние бяхме вътре, други хора нямаше. Малко странно, но пък е ужасно готино да си сам в лунапарк. Аркадиев каза, че нашето посолство наредило да го отворят и ни поело разноските. Пускаха влакчетата специално за нас.“

Възрастните в книгата са представени като пораснали, объркани деца, под строгия поглед на учителя вожд. Те безуспешно се опитват да балансират между света на големите и света на малките. И споделят нещастието и самотата си по братски руски обичай, удавяйки ги в алкохол и песни. Като цяло умно написана книжка. С удоволствие улавях иронията, постигната чрез смяна на глаголното време при описанието на някои факти и събития (от сегашно или минало в бъдеще предварително в миналото).

По поръчение на другарката Иванова по руски език историята на личния дневник е резюмирана в пионерски доклад. Светът на детското преживяване е подменен с изкуствения свят на идеологическата фразеология. На сблъсъка между комунизъм и демокрация са отделени последните страници на книгата, които оставят горчив привкус и тъжно съчувствие към децата на прехода и отправят иронично поглед към новите светли бъднини.

Хората се чувстваха свободни и еуфорията беше неописуема. БКП се беше разделила на новите БСП и СДС. Сини и червени. Все едно постоянно имаше мач Левски – ЦСКА“.

Приемам с усмивка и адмирации отчетния доклад на зелената амеба за химическия молив от младата Велина Минкова. Дано този път го слушат повече ученици с по-голямо внимание. Какво свързва зелената амеба с химическия молив разберете сами. Корицата безупречно представя книгата. 
Търсете я по нея.


Издателство Колибри, 2015


Още за книгата в: Книжен Петър

 

Visitors 245546