Main menu
  • kniga.png

mostat na drinaКнигата на Иво Андрич е поетичен балкански летопис на четири столетия (1516-1914), пречупен през дълбините на човешката душа, на живата и неживата природа. Тук има един главен герой нечовек – мостът на Дрина, и множество запомнящи се човешки образи, които преминават по него, поспират за малко на капията, заприказват се, вглеждат се в звездите над Дрина и отминават по пътя си нататък...
А ние като Стикович и Гласинчанин седим в тъмното, слушаме техните разговори и мълчания и ги пречупваме по своему през себе си...
Свидетели сме на епическа балканска среща на изтока и запада, одухотворена чрез символиката на една вековна конструкция.

„Във всеки случай едно се знае – между живота на хората в града и тоя мост съществува тясна, вековна връзка. Техните съдби са така преплетени, че не може да се помислят и разказват поотделно. Затова разказът за създаването и съдбата на моста е същевременно и разказ за живота на градчето и неговите жители от поколение на поколение....“

И този разказ е толкова поетичен, така чудно примесва легендата с историята и действителността, че те поглъща още с първите страници, пуща те за кратко по някое време и пак те увлича с наближаването към края. Леко ме разсея монотонността му на места във втората половина на книгата. И по-натам в началото на 20 век, когато читателят се сблъсква с познати илюзии за свобода и равенство, дето никога на гаснат, но и нивга не се случват - с онова идеологическо, по младежки незряло ‘лаене по звездите‘, което малко ни натежава, защото в балканската, и в частност българската, история се повтаря безспирно и до болка жестоко още едно столетие.

Великолепно обаче е началото на книгата, което описва как реката и моста на Дрина срещат и разделят три балкански територии, определят исторически събития и решават човешки съдби. Разказът започва с историята за градежа на моста, превръща я в скеле на поветствованието, около което се вплитат мистичността на балканските легенди, божията намеса, природните стихии и поетиката на балканската душа. Поколенията се сменят, с тях се променя и облика на града, изменят се нравите, убежденията, интересите и модите, преместват се дори границите.

„И в сънищата границите не се местят така бързо и така далече.“

Остават само образите на Андрич и мостът на Дрина да пазят духа на Балканите.mostat

„Всяко човешко поколение има своя илюзия и отношение към цивилизацията, едни вярват, че участват в нейното разгаряне, а други, че са свидетели на нейното угасване. Всъщност тя винаги и пламва, и тлее, и гасне, според това от кое място и под какъв ъгъл я наблюдаваме.“

Всичко това Иво Андрич описва с възхитителна психологическа детайлност и поетичност на изказа, която те кара да търсиш, събираш и четеш неговите книги. Ето за такива неща разказва той - за хора и вещи, чрез които летописите оживяват.

„Това са неща, които не се разказват, а се забравят. Защото, ако не се забравяха, как щяха да се повтарят?“

Много неща има още за споделяне около книгата. В края на изданието от 1964г. е поместен речник на турските думи и провинциализмите, както и послеслов на Боян Ничев за автора и книгата, които внасят хармония в мислите на читателя след прочита на тази балканска класика.


Книгата в Goodreads 
Още за книгата, автора и моста на Дрина: Liternet.bg, Lira.bgБиблиотеката, Арт

 

Visitors 262447