Main menu
  • kniga.png

martvo valnenieЛинда Ле е натурализирана французойка, избягала от кошмара на Виетнамската война през 1977. Изучава френски език още от детството си в Сайгон и открива уютно езиково убежище в Париж, в света на литературата, превръщайки го в оригинално средство за създаване на човешка идентичност във времена на дефицит. Вгражда в книгите си много автобиографични моменти, предава на героите житейския си опит и усещането за изгнаничество, така присъщо за литературата на 20 век.

В този роман Линда Ле дава думата на мъртвия, провокира го да говори, да отмени мълчанието си приживе, правейки равносметка на живота си, да се защити като в съдилище, изправен пред любовта на три жени – съпругата, дъщерята и полусестрата. Осезаемо присъства и темата за смъртта на близките хора и болката от раздялата, изразени чрез неизмеримостта на понятията трагедия, вина и разкаяние.

 Героите са четирима – Ван, Лу, Лор и Улма. Имената им се повтарят в различна последователност в четирите части на романа, които изграждат един ретроспективен 24-часов цикъл в поветствованието – в сърцето на нощта (трагедията), зазоряване (връщане към корените), пладне (в търсене на идентичност) и здрач (равносметката).

Четирима персонажи, които говорят за любовта, съвместния живот, семейството, родината и изгнанието, изливайки мислите си като в личен дневник. Писането е средство за спасение от мълчанието, а езикът – от изгнаничеството.

Предчувствието за мъртво течение в семейния живот на Ван, Лу и дъщеря им Лор е навсякъде, заради малките тихи ревности на Лу от кратките флиртове на Ван, покрай сърдечното й вълнение по Людовик, заради различията им - като между деня и нощта, но става смъртоносно след писмото на Улма (внезапно появилата се полусестра на Ван). Тогава се случва трагедията, последвана от откровения за любовта и болката на три жени, които в последната част на романа бавно се дистанцират от написаното и отново потъват в мълчание.

Ван е единственият мъж сред женските образи. Роден с името си, което на родния му виетнамски означава литература, той е по професия коректор, а по призвание - пазител и ценител на езика.

„Възмущавах се, когато някой автор не се подчиняваше на дисциплината на синтаксиса, своеволничеше с препинателните знаци, позволяваше си неуместни, уж дръзки метафори.“

Заедно с неговия образ в паметта на читателя се запечатва и този на майка му, която боготвори заради всеотдайните й грижи и саможертви в името на неговото бъдеще. В края на Виетнамската война, тя успява да му осигури виза за Париж, за да продължи образованието си в Сорбоната. Сбогуването им на борда на кораба за Европа е тежко и завинаги, но мисълта за нея го крепи през трудния му студентски живот. Нелепата й смърт в Сайгон поражда у него отчужденост към родината и нежелание да се върне някога отново в родния си град. Кара го да се чувства като индивид, откъснат от корена, пренесен на френска почва, ни риба, ни рак. Но никога като онези изгнаници, които линеят далеч от родината. Ван просто си е опънал палатката във Франция и е усвоил нови начини на мислене. Той е двуполюсен индивид – с едно лице на Запад и едно на Изток.

„Стремях се да бъда гражданин на света, за когото изгнанието е трамплин.“

И равносметката му в края на романа е на мъртвец с добре свършена работа приживе.

„Оставям след себе си три жени, край които научих значението на думата ЛЮБОВ, съпружеска любов, бащина любов, забранена любов, три жени, които вероятно не съм успял да обичам както трябва, понеже онова, което щедро раздавах на едната, отнемах от другата, защото ако се тегли чертата, не бях нито идеален съпруг, нито примерен баща, нито съвършен брат.“

linda leОколо Ван Линда Ле изгражда три убедителни женски портрета. Рисува ги с думи, детайлно, дълбоко съкровено и проницателно.

Лу – съпругата, която открива във Ван мъжа за цял живот, макар и двамата да са така различни един от друг. Дълго и стрателно го избира. Чистокръвна бретонка, романтичка по природа, увлечена в младежките години по аристократичната куртоазна поезия, тя се спасява от провинциалния си живот, заминавайки за Париж. И взема смелото решение да се омъжи за виетнамец въпреки крайните убеждения на майка си за чистотата на расата и смесените бракове, които излагат на опасност вековните нрави на Запада. И Лу си има своите сърдечни вълнения, с които задоволява боваризма си. Но Ван гледа на сърдечните й истории като на временен налог срещу разписка за обратно получаване.

„Всеки си имаше тайна градина, но омаловажаваше тази на другия.“
В името на съвместното съпружеско съжителство и заради дъщеря им. Толкова познато.

Лор – дъщерята бунтарка, която никога не е била малкото момиченце на татко. Тя го нарича Ван и бивш участник в Съпротивата заради непрекъснато предъвкваните му истории за Сайгон и братоубийствената война; заради статиите, които й изрязва от вестниците – свободомислещи, критични, размирни; заради книгите, който набутва постоянно в ръцете й, представленията и изложбите, на които я мъкне, и поради вечно заядливия му, критичен тон към нея. Но трябва да се случи драма, за да преоткрие Ван, за да отвори бележника, подарен от него, в който затрогващо ще опише как й липсва, за да изхлипа една нощ неочаквано дори за самата себе си: „Искам си татенцето!“

Улма – дяволски красива колкото може да бъде плодът на едно прелюбодеяние - изваяна, непресторена, ефирна и загадъчна. Омайваща, спираща дъха, тя събужда Ван за лудата любов и го допълва съвършено.

„Какво беше общото между нас? Тя търсеше брат, аз търсех сестра, но не защото бяхме от един баща, а защото дълбоко в себе си бяхме чужденци, аз не знаех коя страна е моята, тя имаше няколко самоличности и никоя от тях не й беше опора.“

Улма е другият персонаж в романа, в който откриваме познатия ни образ на изгнаника.

„Тя беше между Азия и Европа. Нито наистина тук, защото бе обърната към другаде, нито наистина другаде, защото бе родена във Франция.“

Подобно на Ван в споделеното върху нейните страници тя често описва майка си, но не от любов, по-скоро за да разкрие контраста между нея и себе си. Между тях е издигната стена от противоположности, която винаги ще ги разделя.

Споменът за бащата на Улма и Ван е ревниво пазен и от двете майки. Нежеланието да му простят е несъзнателно и у двете деца. То ги среща, обрича ги на абсолютната кръвосмешителна любов, която катализира трагедията. И докато в „Елияховият стол“ чувството за грях е разяждащо, то тук усещането за вина го няма. То е разтворено в драмата, която дава скрити знаци за наказание.

Любовта към езика и литературата е това, което обединява персонажите на Линда Ле. Те обичат книгите и изкуството, ревностно събират изрази и етимологични значения, спасяват се в езика от липса на идентичност, търсят се, свързват се и се споделят в него.

В романа има политически и исторически интерпретации, изведени от субективния житейски опит на героите, лутащи се в търсене на своите корени, до космополитните проблеми на глобалния човек. Спасението за нас, глобалните хора, е едно-единствено: да се научим да разпознаваме и уважаваме различността и идентичността на другия.

Ван ясно осъзнава доколко провинциална Франция остава консервативна и негостоприемна към емигрантите и има точна представа за настоящето и бъдещето на родината си и на Сайгон – икономическото сърце на Виетнам:

„Бил започнал да се възстановява от задушаващата комунистическа хватка, на мястото на напусналия елит се настанявала класа спекуланти, хиени с нечисти връзки с управляващите. Политическият реализъм бил видял сметката на идеологическата битка.“

lame de fondНа фона на всичко това езикът на Линда Ле е чист, добре филтриран и по особено начин колеблив. Има известна предпазливост в употребата на думите, която крие мъртво течение и в поветствованието. В същото време се отличава с богатство и изящност на тоновете, характерни за изобразителното и филмово изкуство. Четейки, бавно те обгръща уютът на намереното съвършенство в чуждия език, чрез който съумяваш да изразиш напълно чужденеца в себе си.

Вниманието към езика и употребата на архаизми и арготични думи, усещането за езикова експерименалност придават оригинален щрих в стила на Линда Ле и пресъздават индивида като сложна, драматична личност, а света около него в цялото му многообразие и изменчивост.

Една от онези книги, съчетали прецизно изказа с музика, кино и литература, които ми носят безкрайно удоволствие, допълвано от превода и бележките под линия на Нина Венова и редактора Емануил Видински.

Издателство Панорама, 2015
Превод: Нина Венова

Книгата в Goodreads
Още за нея в: На по книга, две

Visitors 285475