Main menu
  • kniga.png

studeno yastieПризнавам, че криминалните романи не са ми слабост. В този ме привлече контраста между заглавието и жанра и фактът, че е дебютна книга на ново издателство. Анотацията на гърба ме разколеба с израза „първият роман от поредицата“, но после любопитството ми се върна заради наградата Le Prix du Polar Nouvel Observateur/BibliObs, присъдена на френското му издание, първото чуждоезично на книгата.

Заглавието е свързано с френска поговорка, родена около скандалния епистоларен роман на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“ (1782): „Отмъщението е ястие, което трябва да се сервира студено.“

Самият Крейг Джонсън признава, че е особено повлиян от френската литература, а за прототипи на главния си герой шериф Лонгмайър посочва Атос от ‘Тримата мускетари‘ и Жан Валжан от ‘Клетниците‘.

Това, с което книгата неусетно те печели е стилът на писане. Стилът на Крейг Джонсън се е формирал под влияние на класическата литература и писатели като Стайнбек, Фокнър и Дикенс, от които се учи да обича героите си такива, каквито са, и да разнообразява сюжета с най-различни истории. Криминалетата на Джеймс Лий Бърк и Джеймс Кръмли са му помогнали да надскочи стила на полицейската литература и да направи романите си отличаващи се в жанра. Опитът му в областта на театъра е бил особено полезен при създаване на диалозите.

Може да ви се случи на места, предимно в началото, да попаднете на леко дразнещото мъжкарско говорене, придружено от ядене на понички и наливане с бира. Но заради начина, по който тече разказът по-нататък, то е по-скоро пародийно. Постепенно стилът на романа се отдалечава от традиционното криминално звучене и прелива в оригинален микс от няколко жанра - криминале, уестърн и индиански роман. Криминална история, случила се в дивия запад, в сърцето на Уайоминг, в която умело са балансирани малко история, политика, шаманска мистериозност и много хармония с природата. В нея попаднах на изненадващо лирични природни описания, които участваха като пълностоен образ в развитието на действието. Приятно е да срещнеш в такава книга умението на автора да опише в четвърт страница звука от падането на снежинка, за да подсили невинността в очите на младата индианка Мелиса. Диалозите са човешки и лаконични, макар и някои да се разливат в продължение на няколко страници.

С намесването на Виетнамската война в историята писателят прави интересна алюзия към историческия конфликт между бели и индианци. В романа нито белите са твърде господари, нито индианците – твърде социализирани. Проблемът на социалното изключване все още е налице, но отношенията помежду им са еволюирали. Голяма част от индианците продължават да живеят в резервати - автономни територии със свои закони, училища и институции. Единици са се приспособили напълно към живота на белите. Героите са представени преди всичко като човешки същества, лесно сe забелязват респекта и емпатията на автора към всеки един от тях. Романите на Крейг Джонсън са популярни с това, че често са писани по действителен случай.

„Когато съм в резервата, винаги мисля за числа и цифри – номера на социални застраховки, правителствени номера, статистики за продължителността на живота: средният индианец умира с единадесет години по-рано от белия си събрат. Присъствието на Хенри често ме караше да се опитвам да игнорирам тези числа, те ми пречеха да видя хората и много отдавна се бях научил, че е твърде важно да можеш да виждаш тъкмо тези хора.“

Образите на Мелиса – индианката, жертва на насилие, около която се заплита криминалната история, на Хенри Изправената мечка, Дена Многото биваци и Лони Малката птичка изграждат пълнокръвно социалния и исторически образ на индианеца, пропътувал през 20-и век и спрял за кратък отдих на границата с 21-ия.

„Виждах сенките им редом с мен. Виждах как се втурват между дърветата, усмихвайки се със затворени устни – кимаха ми, щом погледите ни се срещнеха, носеха своите пръчки за ку, но ги държаха далече от мене. Стъпките им бяха уверени също като моите – едва след време осъзнах, че ги напасват с моите.“

Най-важната за мен идея в книгата е формулирана така:
Разсъждавах какво всъщност искаха старите шайени и не беше трудно да се досетя. Мъртвите искаха същото, каквото и живите – разбиране.“ Финалът е добър, кара те да затвориш страниците й с удовлетворение.

Не съм гледала сериала, но за мен книгата винаги е за предпочитане. Особена тази, в която стилът на писателя е едно от основните й предимства. Надявам се авторът да е припознал екранизираното си творение.

Втората книга на издателска къща Авлига ще излезе съвсем скоро и няма нужда от многословно представяне. Everything I Never Told You (Всичко, което не ви казах) от Celeste NG е класирана на първо място сред най-продаваните книги в Amazon за 2014. Дали е подобаващо добра, ще видим.

Вижте интервю и видео с автора на книгата 


Craig Johnson, "écrivain pour ne pas devenir SDF" by LeNouvelObservateur


Издателство Авлига, 2015
Превод: Людмила Верих-Шомова

 

Visitors 262447