Main menu
  • kniga.png

im bg(In Margine) (In Memoriam)

“... с Исха Майер някой ден ще се срещнем и между нас ще се случи нещо, просто нещо, нямам представа какво...“

Заради le sérieux d’émotion (важността на емоциите) често го наричаме с претенциозните думи голяма или истинска любов.

„Човекът, когото обичам така плашещо много и когото неизменно свързвам с разпознаването, с виждането, срещането и осъществяването на нещо, което е било налице през целия ми живот.“

Щастливо състояние на духа и тялото, в което усещаш другия с всички сетива, вдишваш го с аромата на приготвената от него храна, възприемаш го по-добре с красотата на пейзажа. Заедно се учите да разговаряте, да си оставяте нужната свобода, да се познавате по поглед, жест, изречена или премълчана дума, след която обичайно идва смехът или ревността. Безграничното щастие да сте заедно причинява болка, а жестокостта й при раздялата те кара да спреш да живееш съзнателно. Пристрастяване, самоунищожаване, самозабрава е тази любов.

Да познаваш значи да обичаш.

Ако добавим и всекидневната дефиниция на любовта на И. М.: „Да не можеш да минеш през супермаркета, без да мислиш за този, когото обичаш, и без да купиш всевъзможни неща за жена си, защото знаеш, че ги харесва“, става просто и истинско.

Книгите на Кони Палмен са писани на границата между фикцията и биографията. Те дават нов философски поглед върху връзката между литературата и личния живот на писателя.

Литературата може да оправи всичко, което се обърка в живота ни. Тя е дневник, в който записваме преживяното като фикция и се превръщаме в недосегаеми, отказвайки се от претенции за достоверността му. Но това съвсем не значи, че фикцията е противоположна на действителността и истината. И действителността, и фикцията са навсякъде – в книгите, филмите, вестниците, телевизията, Библията.

 „Аз не използвам живота си в литературата. Тъкмо обратното. Литературата се състои от животи като моя и аз виждам коя измислица се отразява на моя живот, защото мога и искам да го видя. Колкото по-абстрактно ми се удава да го наблюдавам, толкова по-ясно успявам да разпозная в него старата история или елементи от съществуващи писание и теми.“

Литературата ни кара да мислим върху живота си. Хубаво е да мислиш, мисленето отнема и запълва време. Мисленето е опознаване. Колкото повече проумявам, толкова по-малко страдам.

Неслучайно книгата е пълна с биографии и имена на популярни личности – писатели, журналисти, издатели, актьори, телевизионери. В края й има почти четири страници бележки за тях.

Киното и телевизията те извеждат от затвора на тялото и ти позволяват да надзърнеш през очите на другите. Виждаш се такъв, какъвто те виждат останалите, а това моментално те превръща в актьор.“ Важи и за литературата, но при нея се появява една малка, но значима разлика – кара те да мислиш, за да можеш да си представяш нещата.

"Прекалено сложно ми е - не спираше да подвиква, но все пак продължаваше да чете. - Фантастично е! - го чух да възкликва по-късно."

Литературата и любовта

“И.М.: - Но какво все пак успя да запомниш от всичките тия книги?
  К.П.: - Докато чета дадена книга запомням най-вече собствените си разсъждения.“

Хората са като книгите - някои предизвикват въображението ти, други те карат нетърпеливо да прелистваш страниците до края.

“Зад всеки човек виждам някаква книга.“

Дори и да не четеш, фикцията е не само в литературата, тя е навсякъде. Дори и да упорстваш да не попадне в библиотеката ти непрочетена книга, лека-полека ти се налага удобно да подредиш купчинката НЕПРОЧЕТЕНИ върху един рафт, после на втори, и трети... 

im enГероите в тази книга - Кони Палмен (К. П.) и Исха Майер (И. М.), са толкова близки и различни, че се луташ между удоволствието на единия (И. М.) да трупа книги, без да ги чете, и желанието на другия (К.П.) да ги подчини, оставяйки белези върху белите им полета с коментарите си. И някъде между двамата откривам своето лично удоволствие да се докосна до книгите, да ги вкуся, без да ги обезкостя, да оставя нещо неопознато, неподчинено на мисълта си - онова загадъчното, което прави любимия човек още по-любим. Опознай, за да обикнеш, означава и дай свобода на любимия да запази необяснимото в себе си. Енигмата, която винаги те връща при него, е скрита някъде в пространството между обезкостяващото познание на Кони и наследената от бащата на Исха абсолютна забрана върху познанието, чието "Не докосвай книгите ми“ е равнозначно на: "Не докосвай любимата ми“. Забрани, които прекъсват завинаги важната за личността връзка дете - родители.

Литературата и журналистиката

Най-голямата разлика между любовта към вестника и любовта към книгата произтича най-вече от личността на пишещия.“

Изреченията за еднократна употреба, които водят до пристрастяване милиони мъже и жени по света в тази книга са противопоставени на вярата, че в литературата можеш да съществуваш, без да търсиш потвърждение за това във вестниците. Журналистът И. М. срещу писателя К. П. Наивистичната вяра в публикуваното в медиите срещу умението да различаваш истинското от неистинското в литературата. И в тази конфронтация като фронт в тила се намесва религията, изправяйки един срещу друг два континента.

Къде свършваше Бог и започваше баща ми?
И къде баща ми започваше да бъде Бог?
Във всеки случай, докато имаше Бог, имаше и баща.

Европа и Америка

Недодяланата гола Америка срещу еснафската, буржоазна Франция. А някъде по средата като малък оазис тъмнее либералният Амстердам, в който се чувстваш у дома, в своето настояще.

"В Щатите светците са част от картината и от живота, в Европа – от словото и смъртта."

Има и едно оригинално сравнение между функцията на шансона и тази на религията. И двете пазят жива паметта за отминала слава и величие: 'дисциплиниращо дребнобуржоазно забавление за народа'.

Болката

„Супата на огъня 
е
като 
добър приятел у дома
особено вкусната супа
е
като ново семейство.“
Исха Майер 1943-1995

Mais la vie sépare ceux qui s'aiment,
Tout doucement, sans faire de bruit
Et la mer efface sur le sable
Les pas des amants désunis

Yves Montand „Les feuilles mortes“


„Мирисът на тая супа ми носи ужасно много болка, но трябва да го правя, да вдишвам, всеки божи ден.“ А болката не спира да ръфа настървено и жестоко като побесняло псе. За първи път в живота си имам минало свършено време.

Кони Палмен


Издателство Аквариус, 2012
Превод: Мария Енчева

Книгата в Goodreads

 

Visitors 254651