Main menu
  • kniga.png

vsichko koeto ne vi kazahДебютната книга на Силест Инг ще изненада читателя с изключително приятния си стил, който по човешки докосва твърде лични струни в душата му. Със забележителна проницателност младата писателка ни въвежда в тихите семейни драми и в сложните отношения между родители и деца. Това обяснява за мен неочаквано големия успех на книгата. Силест Инг изгражда героите си с деликатност и топлота, не ги разделя на добри и лоши, не обвинява, не осъжда, оставя ги да се обрисуват сами с мълчанието си.

Действието в романа се развива през 70-те в Охайо в семейство с три деца, родени от смесения брак между американка и натурализиран китаец. В основата на семейната драма се крие различността. Не само расовата отличителност, която импулсивно създава дистанция, но и различността като личен избор да не си като останалите, да не желаеш да се впишеш в средата си, да прескачаш граници и и да надрастваш предразсъдъци.

В живота ни всичко започва от майките и бащите. Наследеното от тях, в гинетичен и духовен аспект, оставя незаличими следи в живота ни. Емигрирането на бащата на Джеймс под фалшиво име в Америка, го превръща в син на хартия и го кара да живее като всички китайски имигранти в Айова, кротко и незабележимо, в непрекъснат страх да не бъдат депортирани обратно. Тази сдържаност и смиреност е наследена от сина му Джеймс, и от сина на Джеймс - Нат. 

Майката на Мерилин е преподавател в колеж по „Шев и кройка и поддръжка на домакинството“. За нея жената има една библия - готварската книга и едно призвание - домакинството. Но Мерилин е различна, тя намира живота на майка си за напълно безличен. И е открила свое призвание – да стане лекар. По стечение на обстоятелствата наследява призванието на майка си и това наследство белязва живота й завинаги.

Лидия и Нат носят различността и на двамата си родители. Отличителните расови белези им пречат да намерят приятели. Течащите във вените смиреност и чувство за вина ги превръщат лесно в пленници на несбъднати родителски мечти. Въпреки това те са различни един от друг, гледните им точки често се разминават. Оковите на кръвната връзка им помагат да се усещат интуитивно, но ги спъват да тръгнат в различни посоки, всеки по своя път.

„Децата със смесен произход често полагат усилия, за да намерят своето място.“ Едно безпристрастно до абсурдност заключение от статия в местната преса.

Хана – третото дете, винаги сгушено в тъмните кътчета на стаята, за да остане невидимо, да не променя релефа и установеното фалшиво равновесие в дома им. Само, за да я има мама.

Някъде има грешка. Но дали е направена още с онази целувка, застинала над бюрото на Джеймс? Или се появява по-рано в детството на родителите, или по-късно в детството на децата им, на децата от онова поколение, та досега? Грешка в първите седем човешки години, когато е много по-лесно да допуснеш и да приемеш различността до себе си като нещо естествено.

Има и друго. Можеш да кажеш просто Обичам те вместо да се опитваш да изречеш всички онези неща, които някога си искал да чуеш от своята майка? Дали са същите, които очаква да чуе детето ти? Къде се пропуква тънката граница между непримиримостта към направените лични грешки и обсебващата амбиция да не допуснем те да бъдат повторени от децата ни?

Да я насърчава, през остатъка от живота си, да направи повече, отколкото беше направила майка й.“

И всичко продължава така докато една нощ Лидия – центърът на тяхната семейна вселена, спира да поддържа света им цял. Настъпва драматизма на хаоса. Ще могат ли един ден да съберат отново парчетата на своята вселена? И коя ще бъде силата на притегляне, за да се случи това?

Всичко, което не ви казах .. ще разберете сами след ТОВА...

Един роман за несбъднатите мечти на родителите, които лесно се превръщат в нежелани мечти на децата им. Дали ще е по силите на детските им плещи да понесат отговорността за огромните ни очаквания? В живота желанието да поправим една грешка обикновено води след себе си нови, и нови.

Тази книга ще достави удоволствие на читатели от всяка възраст. Ще ни замисли как общуваме помежду си и колко важни са миговете заедно в семейството, защото точно те невидимо направляват бъдещето на децата ни. Нежната й корица печели лесно таргета от тийн читатели, но е интересна и почителна и за техните родители. Ако трябва да я сравня с нещо наскоро прочетено, то това е романа на Карол Рифка Брънт "Кажи на вълците, че съм си у дома".


Издателство Авлига, 2015
Превод: Валентин Кръстев

Книгата в Goodreads

 

Visitors 254597