Main menu
  • kniga.png

moyata prekrasna knigarnicaПреди време започнах да чета „Книжарничката на острова“ на Габриел Зевин, но не можах да я довърша. Твърде сантиментална, клиширана и по детски наивистична. И все още не съм чела „Парижката книжарница“, която получих за рождения си ден.

Но тази книга няма нищо общо с излишно приповдигнатия тон на онова ах, аз толкова обичам да чета и винаги съм искала да стана книжарка. Тя разказва през обективния поглед на преживяното за живота на едно семейство, взело смелото и неочаквано решение да си купи книжарница. И двамата работят в книжния свят, имат добре уреден и спокоен живот, две деца, но внезапно избират да се включат в играта на предизвикателства. Купуват малка книжарница в Австрия, местят се от Хамбург във Виена и животът им се променя напълно. Книгата описва без сантименталности ежедневието на книжаря, трудностите, които трябва първоначално и всекидневно да преодолява, за да обгрижва своя дом на книгите.

Ремонти, поръчки от издателства, взаимоотношения със служители и клиенти, несгоди с нови софтуерни програми, участия в панаири на книгата, срещи с писатели; липса на сън, лично време и време за децата. По едно време дори се питах кога четат тия хора, за да преразказват съдържания на клиентите си. И всичко това си струва заради удоволствието в очите на редовните посетители и напук на придирчивите сърдитковци. Но нищо от това нямаше да се случи без тяхната помощ и подкрепа, без малките жестове на благодарност и мотивация - цветя, домашни сладки и купища шоколади, получени като подарък от доволни клиенти, които те зареждат ежедневно да продължаваш напред, да се развиваш, да предлагаш нови услуги, дори да пишеш книги. Цялата книга е сякаш написана на един дъх, в някои от малкото спокойни часове след Коледните празници, когато си най-склонен да правиш равносметки и да изпитваш пълно удовлетворение от работата си.

„Това са моментите, в които отново изпитвам усещането, че упражнявам единствената правилна професия. Че знам защо правим всичко това, защо работим ден и нощ и защо сменяме декорацията, а през почивните дни редим витрината и пишем списъци с книги за училищата. Точно заради тези мигове и срещи.“

Тази книга е чудесен подарък за вашия любим книжар, за да продължи да я има вашата любима книжарница. Сигурно някои от вас са изпитали разочарование от продавачи на книги, седящи безучастно зад касовия апарат или от липсата на атмосфера в някоя книжарница. Това може би е чудесно извинение да кликнете в някой сайт и да поръчате книгите си онлайн. Но не забравяйте, че някъде там във вашия град ви очаква вашата книжарница. Потърсете я. В нея ще ви посрещне човек, за когото това занимание носи смисъл на дните. Първо ще си говорите за книги, после ще му се доверите в избора на коледни подаръци, а накрая ще стане ваш доверен събеседник. И не защото е любопитен, а „защото такива разговори се развиват от само себе си, когато става дума за книги. Би трябвало да се въведе задължителна конфиденциалност и за книжарите, защото изборът на книги издава понякога толкова много за човека, че не би трябвало да се разправя насам-натам.“

Няма място за безпокойство. Книжарството е деликатна професия. А купуването на книга е удоволствие, свързано с място, време и споделяне. Добре е да си остане такова. Не знам дали бих обичала толкова четенето и книгите, ако са ми професия, но знам, че и занапред, когато минавам покрай някоя книжарница, ще се отбивам за малко. Просто за да проверя дали е моята. Нищо, че вече си имам две любими в нашия град. Познавам няколко книжарки, които лесно облякох в дрехите на главната героиня. Но себе си припознах напълно в едно-единствено изречение: „Уеб дизайнерът е такъв старомоден индивидуалист, че се чудя как съществува в този свят.“


Издателство Сиела, 2015

Превод: Алеко Дянков

Книгата в Goodreads
В други блогове: На по книга, две

Visitors 190896