Main menu
  • kniga.png

papagaliteВ брака няма нищо романтично, бедни мой! Романтично е увлечението, бълнуването, патосът, саможертвата, мъченичеството, убийството, самоубийството. А да градиш живота си върху тези неща, е все едно да градиш къща върху плаващи пясъци.“

Всъщност писането много добре се връзва с брака. И ето ти в резултат субективната, лична енциклопедия на Шмит, посветена на любовта. Един социален, респективно читателски, експеримент.
„С тази бележка само ти обръщам внимание, че те обичам. Подпис: знаеш кой.“

С това анонимно писмо-признание писателят въвлича в книгата безкрайна върволица от герои и човешки съдби, сред които, разбира се, и Негово Величество Читателя (Зрителя). Защото това не е само текст, това е пъстроперо, полифонично, полисексуално представление с изкусно гримирани и костюмирани актьори, написано с любов за почитателите на Шмит. В него гласовете на актьорите са равнопоставени на гласа на разкавача. Няма хладина, няма дистанция, няма присъди. Шмит просто им дава думата, приема различността им и за пореден път демонстрира невероятното си умение да се радва на живота като французин.

Това е неговата енциклопедия на любовта, която някои биха нарекли енциклопедия на сексуалността и желанието. Персонажите му принадлежат към различни социални прослойки, имат различен пол, възраст и различна хомо, les perroquais frхетеро, би- или асексуална ориентация. Политици (зад чиято история не е трудно да разпознаем скандала с Доминик Строс-Кан), бизнесмени, богаташи, бедняци, добряци, наивници, грубияни, млади и стари, всякакви обитатели на площад Арецо, сред които и сводобно летящите папагали. От тях блика животът в неговата пленителна и живителна многоликост. Да, сексуалността на моменти е стряскаща с крайните си вариации, но никога груба, вулгарна или безвкусно разголена. И под тази пъстра илюстрация на пяната на своето време, в което сексуалността е над всичко, откриваме абсолютният оптимизъм на Шмит, който не може да се сдържи да не изкрещи: „Докажете ми, че любовта не съществува.“

Съществува, разбира се, доказва го ефектът на анонимното писмо. То ражда всякакви истории, не само красиви. Защото хората усещат и очакват различни неща от един и същи жест. И често в любовта произнасят едни и същи изречения, но рядко в подходящия момент. В този роман животът просто демонстрира изобретателността и превъзходството си пред който и да е писател в създаването на истории.

„И сега, докато вървяха по тротоара, минувачите имаха усещането, че са влезли в някакъв шантав филм, в който чрез дяволско наслагване картината идваше от цивилизацията, а звукът – от природата.“

tiepolo В този пищен спектакъл папагалите са напълно равностойни актьори. Пъстри, крещящи, бъбриви на всякакви езици, но мълчаливи на своя си език, гальовни, грижовни, ухажващи, съешаващи се, те са едновременно хипербола, алегория и олицетворение на еротичността. Прелюдия към всяка част от романа, те допълват фоновия звук с освободеността на бразилските ритми и с багрите върху платната на Тиеполо, Курбе, Мане, Реноар.

„Единствено тукашните деца смятаха за нормално, че на това място са се настанили папагали, но всички знаят, че слабостта – а и силата – на младите умове, е да приемат всякакви ситуации.“

В контраст с папагалите и в хармония с идеята на романа са озаглавени четирите части в книгата: Благовещение, Магнификат (Възхвала на Пресветата Дева), Респонсорий (Отговорът - алтернация на солово пеене и хоров напев), Dies Irae (Ден на Гнева) и накрая постлюдията Lux perpetua (Вечната светлина на Requiem-а), които допълват със строги католически песнопения желаното полифонично звучене на романа.

Единствените видове любов, които съществуват и вървят добре, са тези без секс. Всеки успява, без да се насилва особено, да бъде син, брат, приятел, баща. Рядко всичко заедно. Но светът се е вкопчил в свързаната с либидото любов, макар тя да се разпада на прах.“

Харесва ли ни или не, такъв е животът. Има толкова вида щастие, колкото и хора. Най-добрата превенция срещу убийство е въображението.

Въпреки някои свои недостатъци (огромния брой страници - 662 в изданието на Леге Артис, немалкото текстови грешки и оскъдността на бележките под линия), този роман е предизвикателство към верните читатели на Шмит, който знае как да те съблазни да четеш докрай.

С тази бележка само ти обръщам внимание, че те обичам. Подпис: знаеш кой.“ (Е-Е. Шмит)


 
Чуйте и неговите думи за книгата


А ако сте по-любопитни, м
оже да се поразходите по площад Арецо и да срещнете популярните му пернати обитатели.


Издателство Леге Артис, 2015

Превод: Зорница Китинска

Книгата в Goodreads

 

Visitors 254651