Main menu
  • kniga.png

drugata raka“През повечето време ми се ще да бях британска монета от една лира, а не момиче от Африка – всеки би се радвал да ме види.”

Така започва историята на африканското момиче, което държаха под ключ в Център за имигранти на шейсет километра източно от Лондон. Това е историята на много африкански момичета, която винаги започва с: „мъжете дойдоха и...“ и обикновено завършва с: „А после ме затвориха тук.“ Жестока като белезите от насилие, скрити под дрехите им, и тъжна заради спомените за ярките африканските багри на детството, заровени на сигурно място в сърцата им. Тук белегът означава едно: оцелях преродена в плен, а думата бежанка е код за регистрация, който постоянно ти напомня, че бягството е невъзможно. Мястото й никога не е тук и ужасът е винаги един и същ. Където и да отиде, най-напред се подсигурява с едно - не с убежище, храна или дрехи - с възможност за самоубийство в случай, че мъжете дойдат.

Но има нещо в тази история, което я прави различна и много лична. Това е историята на Пчеличка (през 2009 книгата е издадена в САЩ и Канада под заглавието 'The Little Bee'), чийто ужас умее да говори на кралски английски. Опознала дотолкова добре чуждия свят, тя се превръща в посланик на два свята и два континента.

 „Понякога се чувствам самотна като английската кралица. (...) Ако разказвах това на момичетата от моето село, щеше да се наложи да им обяснявам как е възможно човек да се дави в река от хора и в същото време да се чувства ужасно, ужасно самотен.

Отъждествяването й с Английската кралица е абсолютната мимикрия, една трогателно крехка броня, издигната срещу враждебната различност на чуждия свят. Като думите: „Всяка дума е готова да се защитава. Тъкмо посегнеш да я сграбчиш, и тя вземе, че се разцепи на две отделни значения, та разбирането й увисва във въздуха.” И като значението на истинските имена, които хората си казват един на друг само в мирно време.

Името ми е Удо. Удо означава мир.
Името ти е Нкирука. Името ми означава бъдещето е светло.

Една случайна среща на плажа в Нигерия кръстосва пътя на героите и се превръща в шокиращ тест за човечност, в който решителната човешка реакция за кратък миг определя съдби, преобръща животи и гравира историите им насред милионите други лични тъжни истории.

„Беше лятото на 2007 година, синът ни се бореше с Пингвина и Пъфин, страната ни – с Ирак и Иран, а съпругът ми работеше върху общественото мнение. Едно от онези лета, през които никой не си сваля костюма.“

Редуването на разказващия сменя гледните точки към една и съща история, променя изразните средства, смесва кошмарите на световете и става невъзможно да разбереш къде свършва единият и къде започва другият. Събира в една-единствена дума бедите и надеждите на човешкия свят:
Хубав номер. Нарича се глобализация.

Единият свят неусетно се превръща в безразличен консуматор на другия. Безскрупулно посяга към чуждото бъдеще, давайки му с цинично великодушие непотребните предмети на миналото си в замяна. И съкращава смисъла на религията му до: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“.

И така, късче по късче, нашето бъдеще става ваше. Най-тежката фракция, мъдростта на предците ни, бе използвана за настилане на шосетата ви. Фракциите по средата – скромните и грижливи спестявания на майките ни, състоящи се от заделени след вършитбата дребни монети – отидоха за гориво за колите ви. А най-леката фракция – чудноватите сънища на нас, децата, в притихналите часове на лунните нощи – се превърна в газ, който бутилирахте и прибрахте за зимата. Ето как мечтите ни щяха да ви топлят.”

Тази книга е болка, от онези изцеряващите, които ни правят повече човеци. Написана с езика на Фредрик Бакман – простичък, откровен и трогващ до сълзи, тя отваря кървящи рани в сърцето. Заради образа на Пчеличка, едновременно наивен и мъдър, неопитен и дълбоко прозорлив в страданието си. И заради грешките на Сара, Андрю и Лорънс, които ни помагат да се разпознаем в героите им и да видим през техните очи истините за нашия и чуждия свят. А после да забравим дребнавите си ежедневности и да се опитаме да отговорим честно пред самите себе си на един труден въпрос: Какъв би бил моят избор? Изборът на другата ръка.

Сексът стана от онези думи, пред които можеш да сложиш просто, така ли? Защо не омаловажиш още нещо, Сара? Просто изневяра? Просто предателство?“
А какво ще кажете за ПРОСТО човечност?

Важно е да се чете тази книга. Точно сега.


Издателство ICU

Преводач: Невена Дишлиева - Кръстева
Повече за книгата и автора Крис Клийв

 

Visitors 192650