Main menu
  • kniga.png

kolekcioneratЧудесно написан роман, който ни връща в духа на морските пътешествия от средата на 19-ти век, насищайки с мистерия, романтика и приключения увлекателния си сюжет. Романът описва пътуването на млад изследовател на борда на риболовен кораб през Северния Атлантически океан към труднодостъпната Арктика в търсене на изгубен вид птици. Истински готически сблъсък между надеждата да откриеш оазис на изгубения свят и абсурда на човешката жестокост, с която сме готови да го оскверним.

„Бог е създал специално място отвъд пределите на света, където могат да отидат всички изгубени души, за да живеят в мир. (...) хрумнало му в последния момент да го направи, защото си дал сметка, човекът ще е жесток и ще прогони всичко ценно.“

Колекция от добри образи ни предлага романът. Сред тях се нареждат не само главните персонажи - изследователят Елиът Саксби, тайнствената Клара и налудничавия Блечли, но и твърде интересните Куинлан Френч, капитан Сайкс и екзотичните лица на моряци ирландци и на местни обитатели. Задължително е да споменем образите на природата и животинския свят, изваяни с познание и прецизност, така че да останат до края важен акцент в сюжета и посланието на романа.

„Арктика, помислих си, е мястото на виденията. Толкова обширна и пуста, с въздух така кристалночист, че разстоянията изглеждат скъсени и всичко сякаш съставлява една прекрасна гледка. Можеш да протегнеш пръсти и да докоснеш всичко пред погледа си, но направиш ли няколко крачки встрани, винаги стигаш до тук: до слепотата. Тази пустош може да те обгради, да притъпи сетивата ти и да замъгли ума ти. Сетих се за филигранната мрежа от цепнатини, нашарила морския лед като замръзнала паяжина; после за дъха на китовете, който се вдигаше като облаче пара, предизвикано от фокусник, как трупното месо висеше сред такелажа, замръзнало и покрито с лед, как за пръв път зърнах гагарките, изплували сред мъглата. (...) 
И след това нещо да зърна величественото северно сияние над главите ни – деликатно доказателство, че Арктика е отвъд всички нас. То се стелеше около нас като благослов. И да, така се почувствах. Благословен.“

Този рязък контраст между суровото завладяващо величие на природата, в което животните се вписват напълно естествено с човешки лица, и първичната жестокост на ловеца убиец, създава готическата атмосфера в романа, мистериозно подсилвана и от образите в него.

На границата между природата и човека, в разлома между техните два свята стои колекционерът – събирач и пазител на онова, което ни е дадено, за да го съхраним за следващите поколения. Изследователят Елиът Саксби, благородният млад мъж с бледо лице, който с вълнение и изумление преживява всяка среща с изчезващия свят.

„Цял живот ще помня прилива на чувства, докато приближавах към тяхната площадка, почти изпаднал в транс, ясно осъзнавайки, че този миг, това преживяване изобщо няма място в действителността. Тези птици бяха изчезнали от лицето на земята – а ето че аз получавах една невъобразима привилегия. (...) Изпитвах инстинктивна потребност да ги защитавам.

- Всяка от вас е едно чудо – прошепнах им.“

Тази книга ме върна отново към списъците на Рабле и удоволствието от съставянето на разточителни листи с корабни амуниции, които в комбинация с точното название, детайлно описание и прецизно скициране (и дори гоблиниране) на птичи видове прави аналогия с педантичността в колекционирането като възможно, но стерилно решение против изгубване на безценности.

Посланието на книгата е актуално и недвусмислено: „Осъзнавах, че унищожението е процес, който не може да бъде върнат назад.“ Защото жестокостта е част от човешката природа, местата на варварщина са завладели огромни територии и продължават нашествието си към малките притулени оазиси на изгубени светове, опитвайки се да ги превърнат в места на отсъствие. Противодействието на всичко това не бива да бъде отлагано и това е причината, поради която написах своята история, пише в края на книгата колекционерът.

А в контрапункт остава Арктика - ехти от пукащите звуци на топящите се ледници, мощни като оръдейни изстрели, от стоновете на ранени моржове и ни гледа в недоумение с безстрашните човешки очи на умиращите тюлени, очаквайки да извършим противодействието.


Издателство Smart Books, 2015

Превод: Ангел Игов


Книгата в Goodreads
Лична страница на Джеръми Пейдж 

Visitors 272517