Main menu
  • kniga.png

skitnik sinoveНачалото е малко трудно докато се нагласиш към ритъма на фразата. Стегнати, твърди и кратки изречения, които отмерват стъпките по пътя на разказа. Няколко въвеждащи глави, в които да погледнеш думите решително в очите. После историята те поглъща и изхвърля на борда на яхта с две мачти под гръцкото слънце в Йонийско море, в света на бащи и синове, в стария театър на светлина сред оскъдна мъжка словесност.

„Никакви думи няма да помогнат, както и никога не са помагали.“

Светлината струи отвсякъде. Залива ни с образите на деца герои, изоставили зад гърба си сянката на юношеството. Заслепява ни със силуети на жени, от които светът рухва като Вавилонска кула в безмълвие, с неотразими зеленооки мъже с ведра душа и уморена усмивка, които нито времето, ни корабокрушение са в състояние да закотвят за сушата. Но тя ги тегли с носталгията за миг заземяване, в който да положат стъпала върху неподвижни херкулесови стълбове.

 „Дълбоко в себе си мъжът не желае да се привързва; усещането, че принадлежи към нещо или някого парадоксално го кара да се чувства като охлюв, останал без черупка от самота, егоизъм, лъснат до блясък цинизъм.“

Ритъмът на фразата става все по-накъсан, зазвучава като откоси. Туловището на насилието се промъква в разказа. „В игрите, филмите и книгите то очарова, а в действителност – парализира, подменя душата.“ Но нали е история за деца, за жестокост няма да говорим. В нея за душата се грижи Господ – скитник с боси нозе и тръни в петите. А авторът внимателно снема гипсови отливки, за да обезсмърти мъже и деца в статуи от бронз. И от време на време допуска спомени за вечната жена да гонят облаците като морски бриз и като гума да изтриват всички правописни грешки в съчинението. След което героят му е готов да ги повтори отново с усърдие.

Светлината в романа живописно струи от природата, хронологично пулсира във времето, неритмично редувайки знойно слънце с мъглива луна в началото на всяка глава. Напластява настроения, издига декори на действието.

„Моретата са очите на Бога. И сред всичките бели, жълти, черни, червени е и Йонийско море; сред синьо-зелената му зеница като златисти прашинки плуват острови и брегове. Светлината не пада от небето, а извира от водата, от камъните, от тъмночервената пръст, от жълтеникаво-ръждивите варовикови скали, от прашните маслини и брястове, от каменните пояси, спиращи пръстта около бадеми и праскови, около рожкови и вишни, за да не тръгне земята по склоновете, да не се омеси с падащи дъждове, със стичащи се планински потоци, с извори от дълбоки пещери, да не слее своята свещена кал с бистрата, прозрачна и вечна вода.“

Оттам като русалка изплува образът на любовта от пръв поглед, която слага болезнен край на невинните години и ритуално обезглавява платоничния им блян. Тя е внезапна мълния върху бездънното синьо на небосвода, препинателен знак в синята тетрадка на Господ.

И заради нея в текста неочаквано изникват примамливи оазиси от многословие:

Мнозина биха искали да нямат любов от пръв поглед; изтръпването на сетивата, надникването отвъд протичащото време, левитацията на тялото да са измислица, хипербола, метафора; биха копнели внезапното осъзнаване на душата, която кърви с шрапнел в стомаха, да е зле съшита история на провинциални поети.“

Но:

Любовта идва като два скоростни влака, летящи един срещу друг. Коловозът е един. Резервен няма. Машинистите са подпрели поглед, не намаляват. Няма сила, която да ги разколебае.
Жертвите се броят после.
После ще се броят жертвите.“

След нея Вавилонската кула рухва. Остава само безмълвие. Присъдата е издадена без защитна пледоария. Само природата е съпричастна с настроение:

„Жегата е груба власеница, метната върху тяло на съгрешил монах. Денят е сив, а слънцето е закрито от облачна плоча. Крясъците на свраките са чук, с който някой сковава маса, кръст или ковчег.“

Някъде за кратко се прокрадва ние-образ на разказващия, който заковава в противовес усещането за преходност - непреходност. Над него дръзко надвисват ударенията в имената на Йосѝф, Никола̀с, Лиля̀ - герои, поразени от небесната мълния, и си играят дяволито с постигнатото равновесие.

Ние сме дървояди в мачтите, в обшивката на корпуса, в капитанския щурвал, в дъските на трапа, в стените на каютите, в ребрата на трюма... Дървояди, които правят невидими пробиви в нещата; след нас остава само ситна дървесна прах от неспиращите ни челюсти.“

А действието ни връща отново и отново в света на бащи и синове, запълнен умело с метафори на морски приключения, където броди скитник и спасява мъжките души. Свят, в който синовете трябва бързо да пораснат, за да се научат да правят същото с душите на бащите си. Това е тайнството на бащинството, което се предава по наследство мълчаливо, защото бащите са наясно, че никой никога не пораства. „Тайна, която възрастните старателно крият, готови на всякакви жертви, за да имат свой живот в един нелеп свят на представи и представления“. И в който ругатнята е спасителен пояс, за да не се удавиш в злото.

„В пропускливите мигове между една и друга възраст човек стои разкрачен върху херкулесови стълбове, цялата сила и умение, дух и мощ са в ръцете и ума му, а стъпалата са върху колони, които се раздалечават. И рухват херкулесовите стълбове, и се изправя отново човекът, едва оцелял от раздалечаването на възрастите в собствения му живот.“

sekulov sinПонякога и на Господ му се случва да не знае. Но никой няма право да му дири сметка, защото той е онзи, който връща светлината в света на бащи и синове.

„...победата на мъжа никога не е в минало време, още по-малко - в бъдеще, предоставен му е само стръмният миг на настоящето, отказана му е благата вечност на майката. Мъжът и победата са полюси, които не се събират. Оста, която ги свързва са синовете. Следващите в строя на победените.“                                                                                         снимка MediaCafe

Плътна книга с красива корица.                                                                  
Тежестта на книжното тяло й подхожда, гланцираните страници – не. Ненужно разсейват очите от изваената премереност на словото.                         


Книгата в Goodreads

 

Visitors 285475