Main menu
  • kniga.png

wilbek-po-shiroko-pole-na-borbata-colibri„Цял живот четене би ме удовлетворило напълно – знаех си го още на седем години. Текстурата насвета е болезнена, неадекватна и дори, струва ми се, непроменима. Наистина вярвам, че цял живот четене би ми допаднал повече.

Но не ми е бил даден такъв живот.”

До тук всичко с четенето вървеше гладко. По-късно с въвеждането на основната теорема от авторовата апокритика, нещата се усложниха лексикално и обедняха емоционално.

„Не обичам този свят. Определено не го обичам. Обществото, в което живея, ме отвращава; от рекламата ми става лошо; от програмирането ми се повръща. Цялата ми работа на програмист се състои в трупане на справки, съпоставки, критерии за рационални решения. Безсмислено. Честно казано, даже вредно – ненужно затормозяване на невроните. Този свят има нужда от всичко друго, но не и от допълнителна информация.”

За мен този цитат дава най-точно резюме на книгата.

В любовно отношение героят принадлежи към едно пожертвано поколение, което води екзистенциална борба в буквалния смисъл, за да продължи да живее в съвременния свят. Разширяването на полето на борбата я прави още по-самоунищожителна. По-абсурдна. По-всеобхватна.

Авторът създава своя теорема върху някакъв екзистенциален възел в юношеството. Множеството сексуални преживявания, натрупани през него, разрушават всяка възможност за сантиментална и романтична проекция в по-нататъшния живот на индивида, който се превръща единствено в съществуване по поведенчески модели, в подготовка за смъртта.

Сексуалността дори е изведена в система на социална йерархия, паралелна на икономическата йерархия, функционираща по същите правила и в същите мащаби и пропорции.

Любовта е разграничена от тези сексуални преживявания и е анализирана като „рядко, изкуствено и закъсняващо явление, което може да се разгърне само при специални душевни условия, които рядко могат да бъдат заедно налице и във всяко едно отношение противоречат на характерната за нашето съвремие свобода на нравите.”

Или простичко казано, съвременният млад човек остава неосъществен заради юношеската любов, която не е познал. Книга, пропита с характерния песимизъм на Уелбек и теорията за преопределеност на живота на индивида. Горчивина - основна емоционална характеристика на съвременника. Авторът го е извел дори като психическо състояние. 

Най-естествена реплика на цялата тази теорема, поне лично за мен, си остават думите на случайно срещнатата във влака възрастна жена: „Ще видите, когато човек започне да остарява, нещата стават много прости”.

Книга, която почитателите на Уелбек ще оценят.


Издателство Колибри, 2013
Превод: Красимир Кавалджиев

 

Visitors 303667