Main menu
  • kniga.png

begbede-parva-ravnosmetka-na-apokalipsisa-colibriМоже би това е универсалната книга, с която трябва да започнеш един блог за книги. "Моите 100 любими книги (на цената на една)".

Все още се чудя дали е по-полезно да я прочетеш след като си изчел 100-те класирани в нея книги или да се оставиш да те увлече, за да вложиш цялото си усърдие в прочитане на непрочетеното. 

Ще акцентирам повече върху апокалипсиса. Изборът на 100-те най го оставям на вас.

Една равносметка, която си заслужава да направиш. Или по-скоро да изчетеш в ексцентричния стил на Бегбеде. Едва ли може да се получи по-добра. 

Не бих искала да се впускам в спора за или против е-книгите, защото съм пристрастна. И то очевидно. При все, че си изкарвам хляба с мишката, а и точно заради това, не бих се отказала лесно от удоволствието да отделя време, кресло и подвързана книга, на която да отгръщам страниците. 

"Напечатаната върху хартия книга беше според Умберто Еко съвършеното творение. Проста, икономична, лесно преносима, трайна и удобна за боравене." Колко лесно в нашето съвремие можем да отнесем тези думи към поредния съвършен IT продукт. Еволюцията не може да бъде спряна. Всяка деволюция или инволюция би била неестествена и едва ли би довела до нещо добро. 

Да продължим по-нататък с Бегбеде.

"Романът ми послужи за извинение за това, че не се превърнах в самодоволен кретен. Дали това важи и за дигиталния роман? Честно, мислите ли, че слушате музика със същото внимание, откакто MP3 измести диска? Дали фактът, че ползването е достъпно, незабавно, универсално и безплатно не убива апетита ни? Не е зле да си спомним за възхитителното ровене в книжарниците, за взирането във витрините, за неосъщественото ни на минутата желание да притежаваме дадена книга. Романът трябваше да се заслужи - докато не беше на наше разположение в мрежата, той изискваше от нас физически усилия. Трябваше да излезем от къщи, за да отидем да си го изберем в място, пълно със самотни мечтатели, после да се наредим на опашка, за да си го купим, да се усмихваме на непознати, налегнати от същото страдание, преди да го пренесем в ръце или в джоба до дома си, в метрото или на плажа. Хартиеният роман беше онзи трик, който можеше да превърне асоциалният тип в светски човек, след това отново в пустинник, като го принуди да остане за миг - о, не много дълго, но все пак мъничко - лице в лице със себе си."

Само в няколко изречения откриваме универсалните про и анти по тезата: рискът от СДВ (синдром на дефицит на вниманието) при е-читателите срещу благотворното въздействие върху човешкия индивид на обичайните процесуални действия около прочитането на хартиената книга. Сблъсъкът между пасивност - активност, невъзможност за пълно съсредоточване - пълна съпричастност на ум, емоции и тяло дава конкретни опции за избор на позиция. Или най-малкото пълна лексикална и емоционална наслада от написаното. Изборът е ваш!


Издателство Колибри, 2013

Превод: Росица Ташева

Книгата в Goodreads

 

Visitors 271456