Main menu
  • kniga.png

vazmushtenie-rot-colibriТози роман ме накара да направя несъзнателен паралел с един незабравим български кино шедьовър от 80-те - филмът „Вчера”.

На някои може да му изглежда нелепа съпоставката между 50-те на САЩ и 60-те на XX век в България. И ако не знаех, че „Възмущение” е издадена през 2008, а „Вчера” създаден през 1988 по романа на Владо Даверов, щях да реша, че сценарият е написан за българската му действителност.

Удивително кратък и богат на внушения роман. Амбициозен и умен младеж, попаднал в колеж без протекции, възпитан в семейство на евреи да работи без да се срамува от труда си и да преследва целите си без да позволява нещо да го отклони по пътя. Снобът Роко и сър Джон в интересна симбиоза откриваме в образа на отличника Маркъс Меснър.

Средата, в която попада, не е неговата. Той интуитивно усеща това и се изолира от всички организирани форми на колежанския живот през 50-те, за да оправдае семейните очаквания и най-вече да се спаси от живота, който го очаква, ако се провали в образованието си.

Има я театралната трупа на колежа, в която играе протежето хомосексуалист Бърт Флъсър: 
- „Но ще платя и аз на всички вас”.
На това Холдън (другарят Найденов) би репликирал:
- „Аз съм най-страшният лъжец, когото сте срещали”.

Не липсва и образът на безкрупулния интригант и красив изкусител - Сони Котлър (Марина), който може да бъде описан най-точно с думите на Роко: „Аз не съм ти приятел, аз съм само съвършен”.

Да не пропуснем Оливия (очарователно сливане между Дана и Верка) – новата колежанка – опитна, разкрепостена, различна. Момиче, което е било наранено толкова дълбоко, че да пожелае да изтрие всичко още преди животът й да е започнал истински. „Цялата Оливия всъщност бе събрана в белега си”. Момиче, преливащо от сълзи. Момичето, в което Марк се влюбва и което го шокира с действията си при първия му по-смел опит в секса. 

"Изстрелях аз стрела във висинето
и на земята падна тя, незнайно где"

Към това добавяме безлични, вкопчени в традицията преподаватели (в контраст с незабравимите Цончев и Баръмов от „Вчера”), безумието на първия сблъсък в Студената война, промиването на мозъци чрез организираната религия, бунтът на колежаните за повече права и сексуална революция чрез Щурма на белите гащички, образите на смелия и неопитен млад човек и неговата антитеза - опустошеният човек.

Марк е абсолютен атеист, който има красноречието и смелостта да заяви мнението си за религията, цитирайки есе на Бърнард Ръсел за християнството. „Религията се базира основно и най-вече на страх – страх от непознатото, страх от провал, страх от смъртта. Страхът, казва Бърнард Ръсел, е бащата на жестокостта, и ето защо нищо чудно, че жестокостта и религията вървят ръка за ръка през вековете. Покори света с ум, а не чрез робска потиснатост от ужаса, че живееш в него.” Организираната религия е също толкова страшна, колкото приложната идеология на комунизма. Той заявява открито на декана Колдуел нежеланието си да посещава задължителната обедна литургия по време на обучението си в колежа. 

На което играчът Сони Котлър репликира: „Погледът отстрани върши чудеса. Дръж си езика зад зъбите, пази си гърба, усмихвай се - и си прави каквото искаш.” 
Роко: „И в бога не вярвам.Той също вече е забравен. Виж, дяволът, той по може да свърши някоя работа.”  И я свършва добре.

Родителите – прекрасен пример в детството за Марк. В юношеството му образът на бащата се изменя до параноик, който вижда във всичко заплаха за детето си. Майката е по-яркият образ за мен – поравно силна и интелигентна. „Бъди по-велик от чувствата си. Не ти го налагам – животът ти го налага.”

Това, което баща му се опитва да му внуши през цялото време и което Маркъс не успява да научи е огромното значение на „нашите най-банални, случайни и дори смешни решения”, които могат да доведат до най-несъизмерими и трагични резултати. Това е иронията на живота, който се надсмива на прекаленото ни усърдие да го изживеем по нашите правила. И на прекомерното ни възмущение.

Ретроспекцията в романа го доказва.

„Доктор Фостър е тръгнал за Глостър.
В поройният дъжд джапал сам,
но пльоснал се в локва и цял се измокрил,
така и не стигнал дотам”


Издателство Колибри, 2013

Превод: Невена Дишлиева-Кръстева

Книгата в Goodreads
В други блогове: Книжен ЖорЛитературата днес

 

Visitors 286313