Main menu
  • kniga.png

vnezapni-ulitsi-mogilska-janet-45„Само чаят утолява жаждата, само билките, които разказват приказки с аромата си. Изпий си чая и ще ти разкажа приказка.”

Това е най-точното начало за една приятна разходка по непознати и разпознати, изненадващи с пълнотата на ескиза си улици. Едно незабравимо пътуване сред фотографии, скици, музика и списване на човешки съдби, в което „Хората са като улици – пресичат се и после се разделят”.

Напомняше ми стар черно-бял филм - потапяш се в носталгията по минали времена, но внезапно се стряскаш от шума на фотоапарат, от който излизат снимки като в Google Maps Satellite.

„Улици и улици, които се преплитат и разделят. Улици, видени от птичи поглед, прегърнати, отпуснати доволно една в друга. Улици, изпълнени с хора като точки – ако ги съединиш, ще направиш нова карта.”

Точките се свързват в човешки съдби, тръгват от различни посоки, преплитат се, сбират се и се разделят, понесли във видима нишка щастия, безутешност, самота, надежда, вдъхновения и пустош и превърнали ги в оригинален декор на филм. Недостроеният град край морето. Филм за неизживяната, угаснала и внезапна любов. И за толкова още неща...

„В живота ми не е имало улица, по която да си пожелая да вървя без нея. Всяка една е била насън или наяве проходена, разгледана, изговорена, снимана или нарисувана с нея.”

Излишно е да се опиташ да разсъждаваш върху това, трябва просто да се оставиш музиката да те води по улиците...

Книга с възхитително бели страници и широк като улица разделител. Беше истинско удоволствие да я срещна. Докато четях, музиката на Роман изпълваше стаята и стигаше до слуха ми като далечно ехо от една песен на Ives Montand 'Les feuilles mortes'.

 

Прочетете я с вашата музика.


Издателство Жанет 45, 2013

Книгата в Goodreads

 

Visitors 262415