Main menu
  • kniga.png

transki-razkazi-balkanska-syuita-cielaКнигата на Сиела събира в едно издание „Трънски разкази” (2006г.) и новелите „Балканска сюита” (2009г.)

Отличаващи се разкази, които те хвърлят в бездната между първичното и свръхестественото - в тях човекът и природата се срещат, борят се и се помиряват, общуват мъдро и се допълват, за да създадат една жива картина на онези тъмни времена. В него българското е свръхбългарско, но и част от човешкото. Има и робско слабодушие, и мълчалива юнащина, и жестокост. Една книга за мъжките времена.

Няма я иронията и богатството на образа от „Възвишение”, но има в изобилие различни и не по-малко сполучливи образи. Все пак това са разкази, макар че някои от тях споделят общи герои и сюжетна връзка.

Има книги, които те карат да се докоснеш до дълбокото, така както „има дни, в които човеците могат да се докоснат до свръхестественото, в които се долавя тихото чаткане на малките зъбчати колелца на мирозданието. Тогава се чертаят съдби, кове се бъдещето, помъдрява се или се полудява. Такива дни често се случват сред вълчи нощи”. Това е тя, книгата „Трънски разкази” на Петър Делчев. 

Пекина могила” и „Ангелина войвода” са трудни за преживяване като кадри от „Време разделно”. Тежат като камък в сърцето и жигосват мислите часове наред. Но разкази като „Вярата”, „Канадецът” и новелата „Гяур баир” ти помагат да вярваш, че този свят може да бъде разбран и подреден, че може да оцелееш в него, стига да поискаш да надделееш над ужаса му, да добиеш мъдрост и очи за красивото. За някои неща трябват „душа от восък, воля от кремък и ръка от стомана”.

„Това не е сигурно, но е възможно, защото нищо не е сигурно и всичко е възможно по Трънско – земята на вълците.”

Книга за вълците и хората. В нея вълкът и човекът са едно цяло. Допълват се в своята първичност, следват се един друг и се борят за първенството в своя свят. Свят, заключен в границите на онези времена, но необятен като природата. С открояващи се мъжки образи, които могат не само да скърцат със зъби на живота, а и да общуват с онова мълчаливо споделяне. Сред всички най-силни са тези на Демир Бозан и отец Никодим. Различни и близки заради човешкото в себе си. Образи, с които се общува простичко, лесно, по човешки.

Демир Бозан е смел мъж, със спокойна воля и неспокоен дух. Мъж, пребродил три континента, непоколебим завоевател и предводител, любознателен пътешественик, преживял какво ли не, за да опознае в залеза на живота си най-неутолимата жажда – за любов. В тази новела се срещат два силни образа – неговият и този на Росица, събрал в едно чистотата на девойката и омайността на самодивата. Самодива, сама омагьосана от този „топъл мъж, мъдър и ... уютен”.

„Всемирът е пестелив на откровения. Пази ги само за щедрите на мечти”.

Такъв е образът на отец Никодим. Той носи по-друга красота - Никодим е съвършен, чист, чувствителен за правдата, добротата и вярата. Идеалист и мечтател, пастир, избрал да води своето стадо по пътя на вярата. Но стадото се оказва не от овци, а от зверове. И никой Вяра няма.

„Един единствен грях има Той пред човеците и света - този, че не съществува.”

Темата за християнството и идеята за несъществуващия бог е доразвита в новелата „Ангелика войвода”. Един добър женски образ, доближаващ се до този на Демир Бозан. Жената - войвода, борец за свобода и равноправие на жените.

„Ангелина милееше за друга свобода – такава, която всеки може да носи сам в себе си, само за себе си, лично. Свободата на човек да бъде човек.”

Трънската Жана Д’Арк, която носи своя специфика на образа, съобразена с мястото и времето. Нито светица, нито девица, тя е краен атеист. Носи мъжествеността и жестокостта на онези времена и неизлечимите рани от тях.

Такива са образите на Петър Делчев. За другото той казва: „в „Трънски разкази” има осем пласта на внушение, върху всеки от тях съм работил поотделно. Представете си осем синусоиди с различна честота и в един момент има пик на всичките осем. Ето това е литературата.

Ако написаното ви е заинтригувало, настанете се удобно и слушайте търпеливо разказвача: „Я да ти речем кое що е по вучия и человеческия свет....” И не се плашете, трънският диалект е предимно в началото. Смел избор. Но пък вече привикнахме след Рускового „Възвишение”.


Издателство Сиела, 2013

Книгата в Goodreads
В други блогове: Книголандия, Литературата днес

 

Visitors 245546