Main menu
  • kniga.png

theophile-gautier-fantastichni-noveli-colibriПрепоръчвам я най-вече на почитатели на френската литература от 19 век и особено на романтизма, характерен за първата половина на този период. Движение, което по-късно естествено предизвиква своята антитеза – реализма и собственото си заклеймяване от Френската академия през 1824г. Един политически акт, извършен от пожизнено избрани човеци, за които литературата е и средство за провеждане на политики. Препоръчвам я и заради малкото издадени творби на Теофил Готие у нас, заради прекрасната работа на преводачите и, не на последно място, заради предговора на Георги Цанков.

Тази книга ни води към екзотичното, непознатото, извъневропейското, описвайки го с характерния стремеж на романтизма към естетизъм и съвършенство, който се излива в една многословна нагизденост на фразата.

Първите няколко по-кратки новели са своеобразно въведение в същността на романтизма за непривикналия или случаен читател. Ако успеят да привлекат вниманието ви, новели като „Превъплъщение” и най-вече „Фортунио” гарантирано ще ви пленят с фантастичното си очарование (особено първата) и с деликатно вплетената ирония на автора към традициите в литературата през онази богата на творци епоха. Към тези елементи задължително прибавям и превода на Мария Груева, неповторимо точно запазил ромона на фразата, с честота, променяща се единствено от силата на придошлите води. Но все пак преценете трезво и простете моя ентусиазъм, тъй пристрастен към френския 19 век.

В новелите Готие разкрива нов поглед към света, вплитайки духовно и плътско, противопоставяйки традиционно и екзотично, европейско и ориенталско-азиатско, за да разкаже за любовта. Любовната фабула е гарнирана с богати интериорни и екстериорни декорации, доказващи превъзходни познания на автора в областта на историята, архитектурата, живопистта, философията, дори модата и мистичните учения, така присъщи на добрия стил в романтизма. 

„Но без ордьоври и епизоди как би могъл да се напише един роман или поема и най-вече как биха могли да се четат.”

Към това допълваме неговите умения да вземе героя, да му направи безподобно детайлен, физически и психологичен анализ, да експериментира с него, пускайки го в сложния лабиринт на фабулата и да приключи работата си като му избере подходящ посвоему финал. Този герой няма право на избор. Свободата му е гарантирана единствено от автора, а физическата красота – от върховенството на естетизма в творческата и житейска философия на писателя.

„Любовта и боговете се разпознават по погледа.”

От всичко в книгата най-много ми допада фината ирония на автора към традициите в литературния стил на неговата епоха. Това леко намигване към читателя, който няма как да не му прости романтичното многословие, което е забелязал в творбата му.

„Нарочно създадохме една красива жена, която да бъде ваша любовница, а сме принудени да я убием още на 165-та страница, противно на установените правила, които не разрешават да се прободе с карфица издутия от любовни въздишки балон, наричан героиня на роман, преди 310-та или 320-та страница приблизително.”

Но за да ви спестя собственото си многословие, ще обърна внимание само на един образ от книгата, който не мога да подмина мълчаливо. Каквото и да си говорим, образите са тези, които правят литературата достъпна и популярна. Те са най-обгрижвани и от самия творец. Образът на Фортунио е особено силен за мен. Той се противопоставя на бледия и нерешителен Октав Дьо Савил (простете, споменах втори!) от новелата „Превъплъщение” със свободата на духа и пълноцветността си, които в сюжетния зародиш се крият в неговото възпитание.

„Фортунио не бе имал нито възпитател, нито учител, но знаеше много неща и ги знаеше отлично, защото ги бе научил сам, поставен нависоко и без да е спиран от каквито и да е предразсъдъци по отношение на потекло и положение, той виждаше надалече и нашир.”

Какво прави актуален и днес Теофил Готие? Точно този ясен поглед надалече и нашир, който авторът смело демонстрира в новелите. И точно смелостта и свободата на романтизма довеждат до неговото политическо заклеймяване. Как властник от 19 век ще преглътне това:

„... и в някой от близките дни добрият Господ ще бъде принуден да стане от волтерианското си кресло, за да дойде и замеси наново топката на света, сплескана от дебелашкото население, враждебно на всяко великолепие и красота, от което се състоят съвременните нации.”

Ако мислите, че тази книга няма да ви хареса, по-добре не посягайте към нея. Тя не заслужава да бъде захвърлена по някое време.

„Сбогом, стара Европа, която се мислиш за млада. Помъчи се да изобретиш парна машина за производство на красиви жени и нов газ, който да замести слънцето. Аз отивам на Изток – по-просто е!”

И това ако не е актуално звучене, тогава какво ли е?


Издателство Колибри, 1998
Превод: Мария Груева, Теодор Михайлов, Красимир Петров

 

Visitors 246377