Main menu
  • kniga.png

narodna-topka-mihal-viveg-colibriИгра на народна топка – така най-просто можем да обобщим този интересно структуриран и разказан роман на съвременния чешки писател Михал Вивег (‘Възпитаване на девойките в Чехия’).

Добрата стара игра от нашето детство, на която неслучайно и днес играят децата ни. Навярно ще пребъде и за техните деца, защото това е играта на живота. Игра, в която един по един участниците „се избиват”, излизат извън линията и наблюдават оставащите по-добри играчи. Докато накрая не остане никой. 

Игра на младостта, в която авторът интересно въвлича няколко персонажа, от чието лице тече разказа за живота на един гимназиален клас. Просто, лично, интригуващо. Игра с правила.

Ева – красавицата на класа. За нейното внимание се борят момчетата, но само един я „заплюва”. Трудно я печели и бързо я губи.

Джеф – късметлията, който я спечелва за кратко. И това не е сигурно.

Том – другият кандидат, обича да цитира произведения. Обича Ева и алкохола. Второто вероятно е вследствие на първото. Става учител по чешки и жива връзка на класа с доброто старо училище и с младостта им. Пагубно, дори повече от алкохола.

„Да изпълниш живота с безответен копнеж, или да го пропилееш. И аз самият не съм наясно. Понякога се чувствам като трагичен герой, понякога като герой от шесто продължение на някогашна успешна комедия за тийнейджъри. Явно верният отговор е Б. Сега вече го знам, но междувременно станах на четирийсет.”

Скипи – шегаджията на класа. За всеобща изненада става гинеколог. Лична тайна - асексуален. Още една – мой любимец.

„Что делать? Нищо. Да приемеш нещата такива, каквито са. На ловджийската томбола един печели цяла сърна , а друг – само буркан компот от френско грозде. Такъв е животът и е смешно да му се ядосваш.”

Хуйерова – грозното момиче в класа с прякор, избран навярно от Скипи. Прекрасен образ на некъсметлия, борещ се достойно с живота и със смъртта. Мъжкото момиче в романа, което парадоксално естествено става дизайнер. Има усет за красивото.

- Това не е живот! – крещи мащехата й.
- Напротив, точно това е живот. – на четиридесет и една би й отговорила Хуйерова.

„Ако вместо амебите зубрехме правилата за умиране, поне щеше да има смисъл.”

Авторът – един от класа, неизвестен, единствен оцелял в играта на народна топка. И единствения, за когото разказът се води в трето лице.

Действието се развива в края на 20 век и приключва в края на 2003, когато героите навършват четиридесет. В него всеки ще намери своето, защото правилата на играта на живота са валидни за всички възрасти. Универсално личен разказ за живота на едно поколение. Общото ни комунистическо бреме е формално загатнато само в едно, две изречения. За мен достатъчно.

Животът на нашето поколение е белязан, вече не е в наша власт да повлияем върху хода на събитията и вече нямаме право да даваме съвети на следващото поколение, след като нашето се провали." – в пиянско просветление заявява Том.
Амин!" – отговаря Хуйерова.

Роман за оцелелите от собствената си младост. Съременно звучащ, интересно структуриран, достъпно стигащ до дълбочината на житейски истини, приятен за четене. С хубав предговор от преводачката Маргарита Младенова.


Издателство Колибри, 2007

Превод: Маргарита Младенова

Книгата в Goodreads

 

Visitors 262447