Main menu
  • kniga.png

shlep-v-pustinyata-todorov-janet-45Понякога на 40 човек се чувства обременен със значението на това число. Научни изследвания доказвали, че развитието на човешкия мозък завършва на 40 години. Счита се, че тогава човек порасва. В християнството символиката насочва към първите 40 дни на бял свят на новороденото и с първите на оня свят на покойника. А суеверията твърдят, че на този ден те напуска твоят ангел хранител и трябва сам да се справяш с неволите в живота. Време разделно за човешкия индивид. И докато в "Народна топка" на М.Вивег действието приключва с навършването на тази възраст, настоящата книга се концентрира в нея.

Обичайно миткането започва на четиридесет. Преломен момент, спояващ началото и края на нов цикъл от житейския ни кръговрат. Тогава, когато спираш да говориш твърде с най-близките си. Не защото не се обичате. А защото инерцията на несподелянето вече е запратила двете половинки от двойката в различни позиции около общата точка на въртене.

А детето е стигнало онази мълчалива възраст на полу-възрастен, когато се опитва само да решава съдбата си. Сложна позиция, тъй благоприятна да потърсиш изход в миткането. И не защото е лесно, даже напротив, по-скоро заради това, че дава опция за направен личен избор.

- Не е така - ще каже някой. В книгата героят е някак против волята си обладан от миткането.
- Повярвай, така е - ще отговоря. На книга е само привидно.

„Миткането е движение, а всяко движение води до никъде. Или до там, откъдето сме тръгнали, ако така предпочитате.” Но интуитивно осъзнато, извършено, лично движение. Изборът му е избежен. Тюхкането обичайно. „Предпочитах в главата ми да е мъгла, а на сърцето – леко и спокойно.” А хубавото му е, че можеш да се пренапишеш.

„В началото на моето миткане някой ме изтри с мокра кърпа от черната дъска. После ми даде тебешир и каза: хайде, напиши се отново.”

В този роман има два образа, които са ми еднакво симпатични и плашещи. Може би заради лични проекции. Образът на помъдрелия в миткане възрастен – бащата и този на изначално мъдрото дете – дъщерята. Съжителството на човека с природата. Допълнено от образа на реката – внушително присъстващ, константно променлив, бавно влачещ нишката на разказа. Реката на нашия живот.

Движението на шлеп по река е бавно, свободно, съзерцателно. Съзнателният или интуитивен избор на това движение прави възможно личното противостоене на течението, в което неизбежно всички сме повлечени. Движението на шлепа е различното движение, което може да изненада, да наруши физично-оптични, пространствено-времеви закони, да те запрати в пустинята, да те изгуби от погледа на обичайно наблюдаващите кибици. Това е трудното движение.

„На това има право само Оня горе!” и колкото по-фина е ръката, която сочи, толкова повече те боли.

В света на шлепа и на реката дори любовта има съвсем прозрачна цел – „да произвежда милиони нови нещастници, които не знаят кои са.” Романтизмът е прекрасен, но само в литературата. Напълно стоя зад това. В реалността едва ли има по-противен романтизъм от този на отчаяния човек, който го кара да прави велики неща. Превръща джуджето в смешен рицар. Или обратното. В природата романтизмът води до големи грешки на еволюцията. Обърква женското и мъжкото начало. В това определено видях модерното начало в романа.

„Едва ли може да причиниш на някого по-голямо зло от това да го просветлиш.”

И в един миг на просветление да види цялата картина, в която „всички тези красоти са един лъжлив декор, който се опитва да скрие факта, че светът е напълно безцелен и безсмислен”, защото движението води дотам, откъдето сме тръгнали. По-иначе казано: „Сан шанжмон”.

„Нормалността е естествено състояние на човека, каквото и да прави, той се стреми към нея. ... Все още се вълнувам, кoгато видя как някой шлеп изчезва в нищото.”

Четейки този роман, се носиш по река с привидно лениви, спокойни води. Но там долу в дълбокото усещаш мъртвото вълнение. И очакваш да го опознаеш.

„Светът няма тайни от нас. Ние знаем за него всичко, което си струва да се знае.”

Обещавам си да прочета „Скептици” от същия автор.


Издателство Жанет 45, 2013

Книгата в Goodreads
В други блогове: КниголандияЛитературата днес

 

Visitors 254651