Main menu
  • kniga.png

pubertet-starobinets-colibriРазпродажбата на книги на издателство Colibri дава възможност да се сдобиеш с издания, които е трудно да бъдат открити по стелажите за най-продавани заглавия в книжарниците, а ако случайно ги има, то обикновено са прибрани някъде по страничните рафтове. Лично аз попаднах на автори, които предизвикаха любопитството ми, изненадаха ме приятно и ми доставиха удоволствие.

Пубертет‘ на младата руска писателка Ана Старобинец е книга от поредицата „Съвременна европейска проза“. От нея набелязах още няколко интригуващи автори като Милош Урбан, Едуардо Мендоса, Антониу Лобу Антунеш, които с любопитство ще прочета.

Анна Старобинец е един от съвременните руски писатели антиутописти. Настоящата книга жанрово принадлежи към мистиката и „лирическия хорър“, т.е. подходяща е за четене и от хора, недолюбващи книгите на ужасите, като мен.

Книгата съдържа повест и няколко разказа. В нея открих изненадващия, безпристрастен поглед на млад писател, проникващ  дълбоко в юношеската психология, с шокиращо дистанциран хумор, граничещ с гротеската. Приятен и изчистен стил на писане, напомнящ прецизен, хладнокръвен разрез на хирург. Поглед на модерен човек, който дистанцирано приема абсурда на неговия самоубиващ се свят, за чието спасение не е останало много за правене.

Неслучайно най-силните персонажи в книгата са деца, чийто свят е претърпял метаморфоза до ужасяваща гротеска на света на възрастните. Промените в юношеския организъм, модифициращ се в този абсурден свят, раждат уродливи форми. Светът е заплаха и логично предизвиква ответна реакция, в която оцеляващият млад индивид се опитва безуспешно да въведе свои правила на играта. Впечатляващи с дълбините на детската психология са както повестта „Пубертет“, така и разказът „Правилата“.

В „Пубертет“ затвореността на едно осемгодишно момче постепенно се трансформира в ужасяващия свят на нечовешко същество. Авторът премерено детайлно описва живота на майката и сестрата. И се разграничава от разказа за сина, който тече предимно от страниците на личния му дневник посредством цитати от научни текстове.

Правилата“ разкрива света като „хаос, непобедим и агресивен“, в който детето е завладяно от постоянния страх за грешка, от усещането, че нещата са позиционирани неправилно като предзнаменование за нещо трагично, което предстои да се случи. Това е неконтролируемата, неистова детсканужда нещата да се случват съвършено. Ако се допитаме до психолозите, ще узнаем, че твърде много юноши имат подобни страхове в наши дни.

Метрото е чудовищен декор и постоянен статист, стоящ в кадър в повечето разкази. Пътуването е безцелно преминаване от едно място на друго в търсене на смисъла, в което човешкият индивид губи своята идентичност, обърква се, превъплъщава се в живота на различни човеци и не може да намери себе си. Защото там вътре в гърдите цари „тишина, абсолютна тишина“. Сърцето е спряло и той изобщо няма нужда да диша. Модерният човек е отдавна мъртъв. От него е останал само плътен призрак, който ежедневно броди в метрото, сред ужасите на технологиите.

„И толкова дълго се скита, че всички народи остаряха и изчезнаха от лицето на земята и градовете се превърнаха в пясък и камъни. Той видя как Земята се засели с нови странни зверове. А той остана единственият човек сред тях.“

Светът на „Пубертет“ не е просто абсурден. Той е лошо предзнаменование, срещу което нашите правила са смешни, неефективни и ненужни.

Един млад писател, който определено заслужава внимание.

 
Издателство Колибри, 2006
Превод: София Бранц

 

Visitors 245546