Main menu
  • kniga.png

lege-artis-eric-emmanuel-schmittС оскъдните си 100 страници, доволно голям размер на шрифта и красив дизайн е приятно и полезно забавление за чакащи. Превръща нервността в мъдро спокойствие и щастлива усмивка. Като награда ще научите историята на една възрастна пишдама в лусозен китайски хотел и безброй мъдри мисли на Конфуций, изказани чрез нейните уста. Неслучайно наричат Ерик-Еманюел Шмит съвременият Дидро.

Освен че е толкова приятно да я подържиш в ръце, тази мъничка книжка те кара, смеейки се, неусетно да се замислиш над цитираните мъдрости. В началото ти звучат клиширано и прекалено често изливани в диалозите. Сюжетът е простичък и забавен. Контрастът между два свята - Европа и Китай – антагонистичен. Позитивността е чудесно средство за печелене на читатели. А изваяните му, но просто структурирани изречения са неустоими за любители на изящното слово. Едно кратко театрално представление изцяло в стила на драматурга и моралиста Ерик-Еманюел Шмит. Възхитително и философски въздействаща „безкрайна проза“ като полет на птица над главата ти. Разрошва косите ти с вятъра на крилете си и оставя погледа ти продължително зареян в небесата след нея.

Ето как са описани фундаменталните различия между двата свята:

„Древността продължаваше да съществува. Конфуции живееше в умовете на хората: неговата възхвала на семейната обич, култът му към почтителността и борбата срещу злоупотребите пребъдваха в главите. За разлика от европейците, които съхраняват гало-римските руини в сърцата на своите мегаполиси, но забравят Сенека, които посещават катедрали, но захвърлят християнството, китайците не заключват културата си в камъни. Паметникът остава второстепенен, на първо място беше сърцето на духа, съхранено, предадено нататък, живо, вечно живо, по-солидно от всяка сграда. Мъдростта се състои в невидимото, невидимото, което е вечно през безбройните си метаморфози, а минералът се рони.“

Очарованието на възрастната дама госпожа Мин се крие в едно селектирано смешение: от Китай на Мао тя беше съхранила егалитаризма, а от този на Конфуций носеше хуманизма. Образът й е напълно тъждествен на мисълта: „Раждаме се братя по кръв и се различаваме заради възпитанието.“ 

Затова не мога да се въздържа да не запиша няколко мъдрости, изречени от дамата за онези, които няма да прочетат тази книга. Те не винаги помагат, но със сигурност не ще навредят. И е възможно да предизвикат широка усмивка по лицата, което вече е достатъчно.


„Да върши човек забележително дело е по-важно, отколкото да бъде забелязван.“

„Мъдрецът вижда у себе си причините за своите неволи, а безумецът обвинява другите.“

„Жизненият опит е свещ, озаряващ само човека, който я държи.“

„Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли.“

„Да учиш, без да разсъждаваш, е ненужно; да разсъждаваш, без да учиш, е опасно.“


Удивителен талант на скромен писател и велик драматург, който споделя: „Писателите сигурно са отегчени до смърт самотници. Те никога не виждат онези, които четат книгите им, и нямат шанса да съпреживяват едно и също нещо едновременно с много други хора. В театъра ние преминаваме през едно колективно приключение, кипим от живот, животът като споделен опит и преживяване. Сцената е живот. Какво говоря, театърът коригира живота.“


Издателство Леге Артис, 2014
Превод: Зорница Китинска

Още цитати от книгата в раздела „С молив и мишка“

 

Visitors 272518