Main menu
  • kniga.png

elegantnostta-na-taralega-barbery-fakel-expres„Животът има смисъл, който възрастните са прозрели“ е всеобща лъжа, в която всички трябва да вярват.

Прекрасна книга, естествено философско продължение на "Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала" през погледа на петдесет и четири годишна портиерка в дом на няколко богаташки семейства и на дванадесетгодишно момиче – член на едно от тях. Необичайна среща на житейски философии от двата полюса на осъзнатия човешки живот – края на детството и началото на старостта. От онези кратки, но вечни мигове на съвършенство, заради които си заслужава да понесеш уродливостта на ежедневието.

Свят, в който за пореден път се сблъскваме с противопоставянето на две различни култури – западната и източната. Светът на Какуро Озу срещу света на семейство Жос, на Палиер и на Артенс. В него портиерката Рьоне е истинската аристократка, надарена с „онзи вид благородство, което се носи в сърцето“ и с изяществото на таралежа, отвън бронирана с бодли, отвътре яростно самотна и изтънчена. Дама, която остава недосегаема за простащината около себе си, скрита в с нелегалността на изтънчения си свят. Един самотник, оцелял в света на бездуховното.

В дома на обитателите на улица „Грьонел“ No 7, cветът на възрастните и светът на детето са разменили местата си. Детето е мъдро, съзерцаващо и способно на прозрения. Възрастните са безпомощни, изкуствени и жалки в опитите си да се справят с живота. Изящество и очарование срещу смешната агресивност в играта на власт при възрастните.

Книга, която противопоставя философията на циника на философията на естета. „Вече не вярвам в нищо и ще се наслаждавам на живота, докато ми се доповръща“ срещу „живей за малките неща, които, без да искат нищо, умеят да вградят в мига камъче вечност“.

„Миговете, когато откриваме същността на живота, ... са вълшебни скоби, в които сърцето докосва душата, защото макар и за миг, но със страшна сила частица вечност внезапно е оплодила времето.“

Мигове, в които виждаш различното движение, пиеш чай, долавяш акордите на музика, припомняш си незабравима сцена от филм, потъваш в най-сладкото вълнение - литературата. Кратките мигове, в които виждаш камелия и пада летен дъжд.

Книга, която ме научи на теста с джанката. Ако си придобил сетива и интуиция за удоволствието, чрез него можеш бързо и просто да оцениш стойността на един литературен текст.

„В такива дни, когато на олтара на нашата дълбока природа се погубват всичките ни романтични, политически, философски и етични вярвания, които годините образование и възпитание са се опитали да ни втълпят, обществото – територия, набраздена от големите йерархични вълни, потъва в липсата на Смисъл. ... В такива дни отчаяно се нуждаете от Изкуство.“ Изкуството да съзерцаваме вечността докато живеем.

Книга с безценна и проста философия: нямам деца, не гледам телевизия и не вярвам в Бога, която откриваме след лабиринт от сложни философски размишления. Философия, която трябва да те води по лесния път, но всъщност ти помага да останеш насаме със себе си – най-трудният път.

Горещо препоръчвам.

Издателство Факел експрес, 2009
Превод: Галина Меламед

Книгата в Goodreads
В други блогове: Книголандия

 

Visitors 285475